Датата на Великден

от Дерек Стон

Ириней (Миротворецът) около 100-180 г. сл. Хр., хвърли мост между Изтока и Запада. С произход от Смирна на Мала Азия, стана Епископ на Лион, в Галатия.

Може би затова, докато беше още презвитер, възглави една комисия към епископа на Рим, за да му поиска да не осъди прибързано Монтанистите (ерес), идващи също от Фригия на Мала Азия. В последните си писания като епископ, Ириней споменава, че бил изпратил послание до Виктор, епископ на Рим, с което го порицавал за това, че смятал да прекъсне контакта си с епископа на Ефесос. Изисквал снизходителност към начина на определяне датата на Великден, който е апостолски, но по различен начин пресмятан, според традицията на малцинството на християните, което определяло датата на Великден според датата на еврейското Пасха, тоест на 14-и на месец Нисан, независимо от деня на седмицата. Ириней твърдял, че това пресмятане започнало от апостол Йоан, който за дълги години е имал ведомството на Мала Азия.

Крайното решение било дадено на Синода в Никеа, през 325 г. сл. Хр. Въпреки че не се стигнало до издаването на канон, било споразумено, че а) Великден трябва да се празнува в Неделя, б) че не трябва да зависи от или да съвпада с Юдейското лунно пресмятане на Пасха. Но ще трябва да съществува известно напомняне за произхода. Затова, Пасха ще се празнува в Неделя след първото пълнолуние, което следва летното равноденствие на Северното Полукълбо. Това пресмятане е независимо от Юдейското и съответно на Александрийското практикуване, с което Андиохия беше дотогава против. В Андиохия се следва Юдейският метод, за да се определи Неделното отпразнуване.

Днешното разделение между християните на Изток и Запад по този въпрос, произтича от това, че Изтокът отказва да приеме едностранния акт на Запада, който възприе Грегорианския календар, от Източната традиция да не се празнува никога преди Юдейското Пасха и различния начин на пресмятане на разликата между лунния и слънчевия цикъл.

Едно от приетите решения на въпроса е съвместната определена дата на Пасха, която включва Неделята след втората събота на април. Този би бил най-доброприетият ден, ако е да се следва Синодът на Никея с астрономическа точност. Подредно, би могло да се определи движеща се дата, стига да се избере определен географски район, напр. Йерусалим, за пресмятането на летното равноденствие.

При горните разногласия на християните за датата на отпразнуване на най-големия християнски празник, можем да добавим:

а) през 4-и и 5-и век, методите за пресмятане на Александрийците и на Римляните са били различни. Августин Ипо ни казва, че през 387 Пасха бил празнуван в Галатия на 21 март, в Италия на 18 април и в Александрия на 25 април. В крайна сметка преоблада Александрийският метод.

б) До 750 г. приблизително, е преобладавала неяснота в Галатия относно датата, понеже са съществували таблици за Пасха пресметнати в Рим, но които рядко са били използувани там.

в) Тъй като Келтската църква е била откъсната от останалата варварска Европа, развила свой метод на пресмятане. Голям спор се разгърнал между Римските мисионери на Августин и Англосаксонците на Кент. Преподобният Беде преди и по време на синода на Уитби през 664 г. защитил Рим. Архиепископът на Кентербери, Теодор от Тарсо, наложил Римското пресмятане в цяла Англия през 669 г.

По-късно, от Нортумбрия, Преподобният Беде наложил своето изследване пред Синода, което Келтската църква продължава да оспорва.

Дали този привидно педантичен спор, за който се изля толкова мастило, е важен или не? Преподобният Беде и Ириней, за да защитят защо са го взели насериозно, биха използували:

“Да бъдат всички едно, както ти, Отче, си съединен с мен и аз с теб. Да бъдат и те съединени с нас, и така светът да повярва, че ти си ме изпратил.” (Йн 17:21)

От мнозината съвременни християни, които твърдят, че получават лични откровения от Иисус, Богородицата или от различни светии, две госпожи, съвсем несвързани едната с другата, говорят относно въпроса за Пасха:

Васула, православна гъркиня, родена в Египет, която понастоящем живее в Рим със съпруга си, многократно посредством лични откровения е имала изживяването да чуе днешното желание (горещо желание) на Господа ни за една и единствена съвместна дата на Пасха. Това, тя го е предала на десетки хиляди християни и на други, на които говори по целия свят.

Г-жа Мирна Назур е мелхитка римокатоличка, живее в Дамаск с православния си съпруг и двете им деца. На периоди и особено, когато двете Пасха съвпадат, има изживяването на Стигматите, които многократно са били заснемани. Освен това, ръцете на Мирна и две от иконите й, изливат обилно количество чист и ароматичен елей от маслини, свързан с терапии. Посланието, раздавано на вярващи в целия свят е това, което споменахме по-горе “Йоан 17,21” и подобно на посланието на Васула.

В Етиопия днес, където Римокатолиците, колкото от латинския толкова и от източния тип, представляват само 0,5% от християнското население, католиците дават пример на света и следват датата на Пасха на източния Юлиански календар. Във Финландия се случи обратното. Там, православното малцинство следва западната дата на Пасха. В Гърция от години насам, малцинството от гърци католици следват датата на Пасха на православните.