Първото начално училище "Истински в Бога Живот" е готово! Алелуя!
В усилието си да облекчи бедността и болката в Бангладеш, ИВБЖ завърши разширяването на училището в село Кулун, отговаряйки на ужасния процент на неграмотност там.
Историята
Преди три години, на 30 април 2004, получихме имейл от Кармен и Хавие Пелайо от ИВБЖ в Мексико, който ни информира, че:
“Г-жа Лидувина Оливарес де Гарсия от Ювентино Розас, Гуанахуато, Мексико, е събрала всички свои икономии и желае да ги предостави на онези, които най-много се нуждаят, като дарение за Бет Мириам в Дака, Бангладеш. Г-жа Лидувина, учителка, има група за молитва с 160 деца.” (30 април 2004)
Г-жа Лидувина е един от плодовете на 2-та Латиноамериканска Духовна Среща проведена в Мексико. Единственото, което искаше г-жа Лидювина бяха молитва за сина й Артуро, който беше прекарал мозъчна операция на 5 май.
Изненадани от дарението й, ние с благодарност отговорихме, че:
“Иисус и Богородицата ще ни покажат как да улесним живота на бедните хора, с тази особена благословия, която чрез вас ни изпращат!” (5 януари 2004)
Тъй като г-жа Лидувина нямаше имейл, контактът ни продължи чрез Кармен и Хавие:
“Моля, предайте на г-жа Лидувина нашите най-топли благодарности и дълбоката ни оценка за това деяние на обич изразена по такъв алтруистичен и благороден начин! Тя ни напомни по такъв силен начи бедната вдовица в Евангелието, която дари последните си две лепти в съкровищницата заедно с богатите, и Иисус каза за нея: истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всички; защото всички тия от излишъка си пуснаха приноси за Бога, а тя от немотията си пусна цялата си прехрана, що имаше. (Лука 21:1-4) Много благословии придружават хората, които действат по този начил, учейки нас останалите да бъдем по-реални в обичта си. Нека Милостивият Господ Иисус Христос да отговори на майчините молитви за сина й Артуро, да възстанови здравето му и да ги благослови с всички дарове и харизми на Светия Си Дух, пазейки ги в безопасност в Свещеното Си Сърце!” (12 май 2004)
Трябваше да се помолим и да попитаме Иисус и Мария какво биха искали да направим: cумата беше много голяма, за да се използва за прехраната на бедните в Бет Мириам, Дака.Би било добре да я инвестираме в нещо, което да има трайност – може би е време да разширим училището от три класни стаи в селе Кулун, построено през 2000 г., и обслужваше децата на селото, както и на съседните села. Началното училище беше построено след едно посещение в Кулун през юли 2000, когато стана ясно, че децата се нуждаят от училище.
Всъщност това беше, което бяхме вдъхновени да направим по време на молитвата. Писахме в отговор на Кармен и Хавие, да информират г-жа Лидувина.
"Нуждаем се от одобрението на г-жа Лидувина, за да продължим: както знаете, намираме се в страна, където бедността, неграмотността (близо 90%), и безработицата са основните фактори, поради които хората тук страдат. С Бет Мириам в Дака всекидневно се стараем да намалим нивото на бедност и неграмотност на 90 души от близките бедни квартали, предоставяйки им обяд и образование за 30-35 деца. Също така построихме в едно село, което няма електричество, училище с три класни стаи за най-малките деца, които извървяват 3 километра, за да посещават уроците.
Вдъхновението е да построим още три класни стаи – разширение в това провинциално училище, използвайки дарението, което ни изпраща г-жа Лидувина, и да довършим основното училище в село Кулу. Тези стаи ще носят името на сина й, Артуро, на табела над входната врата.
Осигуряването на образованието на децата е огромна полза за всяко общество. И тези бедни хора просто се нуждаят от една възможност. Но няма да направим нищо преди г-жа Лидувина одобри горепосоченото предложение."
Отговорът пристигна веднага от Мексико:
"Прочетохме имейла ви на г-жа Лидувина по телефона, и тя много се зарадва за това ваше вдъхновение за разширяване на училището. B Мексико Сити, по време на Оттеглянето, тя ни беше споменала, че би искала да даде тези пари за изграждането на училище. Така, това е, за да потвърди своето съгласие. Ще я радва да бъде назована всяка стая с името на починалата й дъщеря Марта (която беше създала училище за слепи в своята област и почина при пътно произшествие) и на починалия й син Рафаел (също при пътно произшествие), и на починалия й съпруг Хосе, ако това е възможно. Каза, че всяка молитва от тези деца, ще стигне в Сърцето на нашия Господ за покоя на душите им!” (13 май 2004)
Втрещени! В това състояние бяхме, докато четяхме отговора. Не че се бяхме съмнявали, но бяхме изненадани от Неговата обич! Вярваме, че Иисус се вслушва в молитвите ни и дава съвета Си на всеки, който го иска, но да получим толкова подробно слово и в съответствие с Волята Му, ни оставя безмълвни всеки път! Още едно доказателство, че Присъства с всички нас, всеки миг от живота ни и се грижи за всички наши нужди.
Радостта ни беше пълна, когато получихме в добълнение имейл от Кармен:
“Извинете, но забравих да ви кажа, че Артуро caмина операцията много добре и бързо се възстановява. Не беше необходимо да остане дори час в реанимацията. Намира се вече в къщи и говори, като има само частична парализа на лицето, което бързо ще мине. Лекарят му каза: “Не зная на кой светец се молихте, но след толкова мозъчни операции, които съм направил, за първи път пациентът ми не се нуждае от интензивни грижи...” Туморът му беше голям и се беше разпространил. Благословен да е Господ за Неговата Намеса!!!” (13 май 2004)
Тъй като сезонът на мусоните бързо наближава, това ни попречи да започнем разширяването на училището. Отне ни около година и половина, докато започнем. Когато започнахме, благословията на Господа беше явна, когато установихме, че дори текущата валутна стойност беше на наша страна – спечелихме допълнителни пари, базиращи се на сумата на дарението.
Изграждането на училището
Инженерът, с когото се посъветвахме, каза, че основите на първоначалната сграда не бяха достатъчно здрави, за да издържат втория етаж. Тъй като не разполагахме с друга земя, предоставена на ИВБЖ, за разширението на училището в района, решихме да съборим старите стаи и да започнем от нулата: едно изцяло ново училище на два етажа със солидна основа, шест просторни стаи и също така отлична електрическа инсталация – въпреки че селото още няма електричество. Разбира се, това означаваше, че щяха да бъдат необходими много повече пари, но Дюлип предложи да покрие той останалите разходи.
Необходими бяха много усилия за изграждането на училището, и не само от строителите, които трябваше няколко дена в седмицата да пренощуват в селото, но и от жителите на селото: строителните материали трябваше да се транспортират в селото от града с лодки през реката, тъй като не съществуват пътища или са много малко. Това е абсолютно необходимо, когато нивото на водата се покачва по време на сезона на мусоните, в който дори малки потоци се превръщат в широки реки.
Строителството приключи в края на 2006 г. – точно по времето, когато церемонията по откриването и рязането на червената лента да може да стане от Васула, която щеше да пребивава няколко дена в Дака. Всички бяха много радостни от това ново постижение. Дори и свещеникът на Мисията Модбари, отец Елиас Палмер, каза: “много е красиво, питам се дали може да го използваме и за други религиозни нужди”, въпреки че църквата е точно до училището.
Откриване
|
Очаквайки Церемонията по откриването
На 6 януари 2007, големия празник на Богоявлението, всичко беше готово за Oткриването на училището. Васула пристигна в Кулун с Дюлип, Суджит6и Сидикюр и мен. Жителите на Кулун приветстваха Васула и групата, танцувайки и пеейки химни за Коледа и Богоявлението, и я заведоха в дома на Хавие Перейра.
Там представителите на групите за молитва на ИВБЖ от други области9се срещнаха с Васула и имаха възможността да говорят с нея. Всички бяха ентусиазирани и изразяваха радостта си за благословията да се запознаят лично с нея, и я поканиха да посети областите им.
Отец Елиас отслужи Светата Литургия за празника на Богоявлението и благослови откриването на новото училище. За да почете откриването на училището с присъствието си, съпругата на един депутат, г-жа Рубу Чоудхури, с група представители от различни политически асоциации, г-н Наби Хосен, г-н Хабибур Рахман, г-н Сираджул Молах, г-н Имтиаз Миах, и други дойдоха да се срещнат с Васула. Г-жа Чоудхури изрази на Васула дълбоката благодарност на съпруга й за проявения интерес към народа им, показан с изграждането на училище за децата на областта.
Всички бяха доведени до новото училище – зад църквата.
Червената лента беше обвързана с големи панделки и чакаше да бъде прерязана. След като всички се събраха, на Васула беше дадена ножицата и преряза лентата и откри по този начин новото училище на Истинския в Бога Живот. Всички аплодираха с благодарност и радост.
За да бъде почетена г-жа Чоудхури за присъствието й и за това на съпруга й, тя преряза червената лента в една от класните стаи.
След като ентусиазмът се успокои малко, с Дулип придружихме Васула, г-жа Чоудхури и Сюджит в трите приземни класни стаи, където на всяка врата имаше мраморна плоча с изписани имената на съпруга и децата на г-жа Лидувина, както беше обещано.
По-късно отидохме на втория етаж, за да видим другите 3 класни стаи – едната имаше името на Васула на мраморна плоча, и г-жа Чоудхури впечатлена от целия проект, ни пожела да продължим алтруистичното дело на обич и да разширим, стигайки дори до Гимназия. (2 снимки)
Долу пред стълбите, отец Елиас чакаше, за да благодари още веднъж на Васула и на другитe.
След това беше подготвена малка церемония с благодарствена реч към Васула, г-жа Лидувина и тези, които участваха в делото. Иска ми се да бъдата създадени повече училища, за да осигурят на стотици деца образование във всички бедни страни на света.
Преди да напуснем селото, направихме снимка пред училището с Васула.
Стипендии
Два месеца по-късно, през март 2007, бяхме поканени да посетим отново Кулун по един специален повод: 4 ученици от скромното училище на Истинския в Бога Живот бяха получили стипендии от правителството да продължат обучението си. Беше подготвена програма със спортни занимания за първите три класа.
При малка и неофициална церемония бяха връчени стипендиите на четирите деца и възпоминания на останалите седемнадесет, и бях наистина почетена, когато ме помолиха да връча стипендиите на едно момче и три момичета. Но на всички деца дадохме похвала, така всички бяха щастливи.
Не намираме думи да опишем радостта на онези, които помогнаха в създаването на това училище. Благодарим на г-жа Лидувина, която ни помогна финансово и морално да разширим училището, така че и други деца да получат обучение и да бъдат близо до семействата си и селата си.
Нека нашият Господ Иисус Христос и Благословената Му Майка да вдъхновяват и да закрилят онези, които работят за Славата Им!
Катарина Андрицаки ИВБЖ Бангладеш
|