Въведение към Посланията

Когато Бог говори в тези послания, не бихме могли да не различим надеждата, която ни предоставя. Да, ще ни порицае много пъти, след като е Баща, и като всеки баща порицаващ децата си, когато грешат, така прави и небесният ни Баща. Но го прави с обич, защото Той е Обич и ни сътвори с обич, за да възвърнем тази обич на Него.

Тези послания разкриват задушевния образ на Бога към Неговите създания. Желае от всеки един от нас да придобием и ние задушевност към Него, за да можем да Го опознаем. Но ни напомня да не забравяме никога, че е Свят и да се упражним в “страха от Бога”.

Посланията са зов към действителните ни основи и напомняне на Словото Му и Неговото съществуване. Както самият Бог казва на Васула: “Кажи им, че това послание не им се дава, за да предизвика впечатление, а за да осъзнаят спешността на завръщането им при Мен, сериозността на състоянието на душата им, значимостта да променят живота си и да живеят свято.”

В тези послания Христос отправя призив за обединяването на църквите, особено за обединяването на датата на Великден. В посланията се споменава много голямото отстъпничество, за което говори Свети Павел във 2-то послание към Солунците, гл.2, и духа на отстъпничеството в нашите дни, което е толкова силно. Този дух на отстъпничество е проникнал сега в църквата като дим, повлиявайки на епископи и свещеници (Католици), така че да се обърнат срещу своя пастир (Папата). Христос ги зове да се завърнат, да останат верни на Папата. Сега, обаче, наближава триумфът срещу злото и Двете Сърца (Неопетненото Сърце на Мария и Свeщеното Сърце на Иисус) ще възтържествуват над злото.

Биваме призовани да признаем присъствието на Христос в Неговата божественост и в Божията Евхаристия и да признаем Мария като Майка на Бога. Съществуват повече от пет хиляди откъса за Светия Дух и задълбочени учения за дейността на Светия Дух.

След това, Бог разкрива пророчески послания относно църквата в Русия, казвайки, че Русия ще бъде страната, която ще Го прослави най-много от всяка друга и че ще застане начело (духовно) на много нации. Повече от всичко обаче впечатлява в тези послания загрижеността на Бога към нас, разкривайки безмерната Му благост и безмерното Му Милосърдие. Описвайки Бога, Иисус ни дава следната картина: “Отецът Ми е цар, но толкова майчински, Съдник, но толкова грижовен и нежен. Той е Началото и Краят, но толкова добър.”

С тези послания Бог се старае да възкреси в нас, каквото е умряло. Изпълва ни със Светия Си Дух, за да ни доведе обратно при Себе Си, за да заживеем Истински в Него Живот. Обещава ни, че скоро ще се осъществи изливането на Светия Дух върху човечеството, както не е ставало никога досега в историята, което ще преобрази цялата земя. Към тази надежда сме се насочили всички.

Иисус Христос в посланията ни тълкува много глави от Писанията, от книгата на Откровението и от книгата на Пророка Даниил.

Защо Бог е така загрижен да ни се разкрие с такава сила отново в дните ни, ако ли не, за да ни спаси? В едно послание казва: “Гледам днес земята и ми се иска да не бях я направил... Очите Ми гледат, каквото никога не исках да видя и ушите Ми слушат, каквото винаги се страхувах да не би да чуя! Бащинското Ми сърце е потънало в скръб: създадох човека по Свой образ, но понижиха себе си и днес, колко много измежду тях приличат на звяра! (на Сатаната) Сърцето Ми страда, защото гледам докрай земята и това, което виждам не е, каквото сърцето Ми желае... Отецът ви владее над всичко, но не и над свободата ви, и човекът е изопачил свободата си...”

Поради тази причина, нашият Бог и Създател трябва още веднъж да се намеси, в дните ни.

В Двете Сърца,

Васула

Начало на прочита на Посланията