Отец Рене Лорантен интервюира Васула

Това, което следва е откъс от една среща на отец Рене Лорантен с Васула през 1989 г.

Отец Лорантен: Не е вече дори ваш почерк: принадлежи на друг. Въпреки, че е от ръката ви, един графолог не би посмял да твърди, че става въпрос за същото лице.

Васула: Да, но Иисус ми каза и ясно ми показа, че не става въпрос за автоматично писмо, както смятат някои. Веднъж ми каза: “Днес ще напишеш посланието Ми с твоя почерк. Онези, които не са проумели истински тази благодат, ще разберат, осъзнавайки, че ти дадох също така благодатта да чуваш гласа Ми. Днес, позволи Ми само да ти диктувам. Слушай и пиши.”

Отец Лорантен: Тук Васула ми показа в тетрадката, където почеркът се променя в следващото послание. Нейният дребен, чувствителeн почерк започва:

“Васула, дните сега са преброени.”

След това, посланието продължава с привичния почерк на Васула в две страници и приключва с думите:

“Това е за всички онези, които смятат, че Аз движа ръката ти, без да слушаш и да разбираш, че Аз, Господ, те вдъхновявам. Нека продължим сега по начина, по който Ми харесва, Васула Моя.”

И след това, големият почерк отново се появява:

“Приеми Мира Ми, бъди бдителна.”

Не, Васула не е зависима машина, като робот. Приема вдъхновение, не я използват. Изразява се съвсем непосредствено. Свободна е, спокойна и весела. Става въпрос по-скоро за приемственост, отколкото за зависимост. Не съществува никакъв вид принудителност. Изглежда, става въпрос за приемствеността на обичта. Поисках й да ми го изясни.

Но, що се отнася до тези послания, ръката ви движи ли се или е диктовка, която вие слушате?

Васула: Диктовка е.

Отец Лорантен: Казахте, обаче, че ръката ви се движи по някакъв начин.

Васула: Да, става едновременно. В началото, водеше ръката ми, без да диктува. Веднъж ми каза: “Бих искал да се научиш да чуваш гласа Ми, вътрешния глас.” И в разстояние на шест само седмици се научих да чувам гласа Му. Това е диктовка дума по дума. От време на време има непознати за мен думи и трябва да ги търся в речника.

Отец Лорантен: Съществуват ли думи на английски, които ви затрудняват?

Васула: Да, съществуват думи, които не зная. Понякога, ми дава наведнъж цял параграф и трябва да изтичам да го напиша, преди да го забравя. Ако пропусна, ми напомня някоя дума. Веднъж ме повика за изповед. Не исках. Дойде ми да изтрия изречението, което бях започнала, но Той спря ръката ми. Моливът, сякаш се беше задръстил в един отвор. Тогава, блъснах с другата ръка, която усещах по-свободна. Моливът се изви в ръката ми, изхвърли се настрани и ръката ми беше блъсната назад.

Отец Лорантен: Разликата в почерка е явна. Когато Васула пише под диктовка, почеркът й е широк, с много високи букви. Когато пише някакъв свой коментар и обяснение, наблюдаваме нейния дребен, деликатен, чувствителен почерк. Освен това, Васула записва всичко два пъти. Първияпът пише бързо, след това изважда, каквото се отнася лично до нея и записва останалото с по-голямо внимание.

Васула: Когато пиша повторно, Той ме поправя.

Отец Лорантен: Поставяте обаче сърца, много сърца между думите.

Васула: Това е символът на Свещеното Сърце.

Отец Лорантен: И тук ли води ръката ви?

Васула: Да, друг път рисувам риба (символът на Христос).

Отец Лорантен: Току-що казахте, че Бог е същевременно безотвъден и близък, достоен за почитание и задушевен. Как се помирява тази близост с боготворението?

Васула: В началото пишех обикновено седнала. Сега пиша на колене пред една масичка в стаята ми, където има дузина икони. В началото не коленичех, докато не проумях истински посланието, осъзнах едновременно с това величието на Христос. Каза ми: “Васула, не заслужавам ли повече от това?” Оттогава коленича.

Отец Лорантен: И колко трае това?

Васула: Четири до пет часа, понякога шест: четири сутрин и два следобед.