Как Ангелът ми се приближи до мен (продължение)

Пречистването ми продължава

Минаха няколко дена и ангелът ми ненадейно ми поиска да отида в семинарията, за да намеря един свещеник и да му покажа посланията. Направих точно, както ми каза. Но много се разочаровах. Очакванията ми бяха големи, а това, което получих беше удар. Свещеникът сметна, че съм изпаднала в психологическа криза и че съм на ръба на шизофренията. Поиска да прегледа двете ми ръце. Взе ги и ги анализира. Знаех какво си мислеше, опитваше се да открие следи от някоя аномалия в ръцете ми, както се случва при някои психични случаи. Помисли си, че Бог му беше дал този тежък кръст, а именно мен, да го носи. Съжали ме и ми каза да ходя и да го посещавам по всяко време. Посещавах го през два или три дена. Не ми харесваше да ходя при него, тъй като в началото гледаше на мен като на луд случай. Ходех само и само, за да му докажа, че не съм луда. Накрая, след известно време, разбра, че съм здрава. Един ден дори каза, че е възможно това, което имам, да е харизма от Бога.

Междувременно ангелът ми пазител ме водеше към Бога и един от първите уроци, които ми даде, беше върху способността да различавам. Тези уроци за различаването, вбесяваха още повече дявола, защото това означаваше, че дори и да се появеше като ангел на светлината, щях да разпозная разликата.

Ангелът ми ми каза, че до мен ще се доближи Иисус и че неговата мисия (на ангела ми) е към своя край. При тази новина се натъжих. Не исках ангелът ми да ме напусне. Опита се да ме вразуми, обяснявайки ми, че е просто един Божи служител и че сега трябва да се обърна към Бога. Опита се да ми обясни, че мисията му се е състояла да ме отведе при Бога и да ме предаде в безопасност на Него. Но това беше по-болезнено за мен. Не можех да понеса мисълта, че изведнъж щях да престана да общувам с ангела си.

Както ми го беше предсказал ангелът ми Даниил, един ден вместо него дойде Христос. След като ми се разкри, ме попита: ”Кой дом е по-значим, твоят или Моят?” Отговорих Му: ”Твоят дом.” Усетих, че отговорът ми Го задоволи, благослови ме и си отиде.

Отново, вместо ангела ми, дойде Господ и ми каза: ”Аз съм” и виждайки, че се колебая, каза ясно: “Аз съм, Бог”. Но аз, вместо да се зарадвам, бях нещастна. Ангелът ужасно ми липсваше. Обичах го дълбоко и самата мисъл, че няма повече да дойде, че мястото му го заемаше Бог, ме смущаваше. Тук бих искала да спомена какво ми каза Бог относно обичта, която изпитвах към своя ангел. Каза, че никой никога не е обичал своя ангел толкова, колкото аз, и че се надява да ми каже един ден тези думи: ”Никой не Ме обикна в епохата ви толкова, колкото ти.”

Сега ангелът ми остана на заден план. Бог ме попита “Обичаш ли ме?” и Му отговорих, че да. Не ме укори, че не Го обичах достатъчно, напротив, каза много нежно: “Обичай Ме повече”.

На следващия път, когато Господ ми се яви, ми каза: ”Съживи Дома Ми” и отново: “Възобнови Дома Ми”. Не си спомням дали отговорих, но знаех, че това, което искаше от мен, беше невъзможно.

През следващите дни ме посещаваше било ангелът ми, било Христос, понякога и двамата едновременно. Ангелът ми ми проповядваше, молеше ме да се помиря с Бога. Когато ми го поиска това, много се изненадах и му казах, че не воювам с Бога, защо е необходимо да се помиря с Него?

Бог ме помоли отново да Го обикна. Поиска ми да бъда задушевна с Него, така, както бях със своя ангел, което означаваше да Му говоря свободно, но не можех. Все още Го чувствах като непознат, а не като приятел. Ангелът ми ми напомняше, че беше само един Божи служител и че трябва да обичам Бога и да Го прославям. Колкото повече ме тласкаше към Бога, толкова повече страхът, че ще ме остави, ме завладяваше. Казваше ми да се предам на Бога, но аз не го правех.

Междувременно Сатаната, не се беше отказал, все още се надяваше да ме изненада в момент на слабост. Бог ми позволи да чуя един-два пъти разговора между Христос и Сатаната. Сатаната Му искаше да ме подложи на изпитание. Каза на Иисус: “Ще я видим Твоята Васула… скъпата Ти Васула, няма да Ти остане вярна, ще падне и завинаги този път, мога да Ти го докажа по време на изпитанието й.” И така, беше позволено на Сатаната да ме подложи на всякакъв вид изкушения. Невероятни изкушения! Всеки път, когато осъзнавах, че е изкушение и го преодолявах, поставяше на пътя ми друго, още по-голямо. Изкушения, на които ако се бях поддала, душата ми щеше да обречена на ада. След това започваха отново нападенията му. Изля врящо масло върху средния ми пръст, на мястото, където подпирам молива, когато пиша. Веднага се изприщи и трябваше да го превържа, за да мога да държа молива, когато пиша. Дяволът се опитваше отново и толкова усилено да спре общуването ми с Бога и с писането. Пишех въпреки силната болка. Всеки път, когато пръстът ми заздравяваше, той повтаряше отново и отново, и в продължение на седмици пишех по този начин, и не без страдание.

Когато със семейството ми отидохме в Тайланд на почивка, посетихме един остров с лодка. На връщане, щом спряхме, слизайки, лодката се заклати и загубих равновесие. За да не падна, хванах първото нещо, което ми попадна пред очите и това беше парещия ауспух на лодката. Цялата длан на дясната ми ръка изгоря. Първата ми мисъл беше: “Как ще пиша?” Ръката ми се поду, зачерви се и много ме болеше. Бяхме на половин час от хотела, но докато стигнем там, подутината и болката бяха изчезнали. Нямаше нито следа от изгарянето. По-късно Господ ми каза, че не беше позволил на Сатаната да прекали, и затова излекува ръката ми. Дяволът опита и друг начин да ме спре да пиша. Появи се на сина ми, който тогава беше десетгодишен, в съня му. Представи се като старец и му каза, седнал до кревата му: ”По-добре кажи на майка си да престане да пише, а ако не го направи, ще направя с теб същото, което й бях направил, когато беше малка. Ще дойда, докато лежиш в леглото, ще издърпам назад главата ти и ще те удуша.”

Това преживях, когато бях може би на шест години. Една нощ, както си бях легнала, видях точно пред себе си две ужасно грозни, старчески ръце над гърлото ми. Следващото, което усетих беше нещо да дърпа главата ми назад, излагайки открито гърлото ми. След това нищо. Но това ме накара да се разтреперя.

Сатаната ме преследваше от ранната ми възраст, тъй като почти всяка нощ, на шестгодишна възраст, се явяваше в сънищата ми като голямо черно куче, за да ме уплаши. Повтаряше се почти същият сън. Вървях в замъглен коридор и в края му това куче ръмжеше, готово да скочи върху мен и да ме разкъса на парчета, и аз бягах ужасена.

Когато бях на около десет години, видях насън Иисус. Беше в края на един коридор. Виждах само Образа Му. Виждах Го само до кръста. Усмихваше се и казваше: ”Ела, ела при Мен.” Внезапно, непознат поток ме грабна и ме затегли все по-близо и по-близо до Него. Уплаших се от този непознат поток, а Иисус, виждайки уплахата ми, ми се усмихваше. Потокът ме привлече чак до Иисус, докато лицето ми се прилепи за Неговото лице.

На около дванадесетгодишна възраст имах друго едно мистично преживяване. Беше духовната ми венчавка с Иисус. Отново в съня ми, бях облечена като булка, а съпругът ми беше Иисус. Само че не можех да Го видя, но знаех, че е там. Присъстващите ни поздравяваха весело с палмови листа в ръце. Предполагаше се, че това беше сватбеното шествие. След като венчавката приключи, влязох в една стая. Там беше Пресветата ни Майка със Света Мария Магдалена и други две свети жени. Пресветата ни Майка беше много щастлива и дойде да ме прегърне. Започна веднага да оправя роклята и косата ми и разбрах, че искаше да бъда представителна за Сина Й.