Как Ангелът ми се приближи до мен (продължение)

Нападенията на Сатаната

Преди да навляза в този параграф, бих желала да напиша какво казва отец Мари-Йожен в книгата си “Аз съм дъщеря на Църквата”, за демоничните нападения.

“Онова, което е заложено в тази среща на човека с божественото, на чистотата на Бога с нечистотата на душата, е много значително, за да не се намеси дяволът с цялата сила, с която разполага. Още малко и душата, очистена от тъмната нощ, ще бъде защитена от нападките му и това е ужасно за него… Следователно, дяволът се възползва от преимуществата, които все още има над нея поради несъвършенствата  и привързаността й към чувствените неща. Свети Йоан на Кръста отбелязва, че “дяволът застава с голяма хитрина на пътя, който води от сетивата към духа." (Жив пламък, st.iii; Peers, HI, 83)

"Мракът по тези места, безпорядъкът на душата, объркана от новостта на преживяванията си и интензивността на страданието си, създават особено благоприятни условия за намесите на господаря на мрака и на заблудите.”

“По определени външни признаци на спокойствие и дълбока тишина на осезанията, дяволът лесно се досеща, че душата приема божествени контакти. Мистичният ни автор казва:

"Обикновено Бог позволява на врага да узнае за тези благоволенияи предоставени чрез добър ангел: отчасти, за да направи, каквото е възможно срещу тях според мярката на справедливостта, и да не представя след това като предлог нещо, което не отговаря на истината, т.е. че не му се дава възможност да завладее душата, както беше казал за Йов. (Тъмна нощ, Bk. II, xxiii; Peers, 1,449)

"Тези са фактите във въпроса за тъмната нощ на духа и причините, които я пораждат. Тази нощ е среща, или по-скоро истинска битка създадена от любящата Мъдрост. Бог установява Своето съвършено царуване в душата, едва след като е отнел всичко, което е било непригодно за божественото и е победил всички сили на злото, които са имали някаква власт над нея.”

Всичко това беше дадено, за да може читателят да разбере по-добре защо Бог позволява намесата на Сатаната.

Веднага след този великолепен ден прекаран с Небесния ни Отец, цялата ярост на ада избухна! Сатаната ме нападна по много свиреп начин. Първото нещо, което чух звучеше по-скоро като ръмжене на див звяр, отколкото на глас. Това ръмжене сякаш звучеше като “gоооо!” (т.е. махай сеее!). Предположих, че “go” означаваше, че трябва да спра да общувам със своя ангел и с Бога. Изцяло отчаяна се обърнах да намеря ангела си, но изглежда Сатаната беше заел цялото пространство и започна с голяма омраза да ме нарича с какви ли не имена. Предизвика такава тревога и такъв ужас в душата ми, че бих умряла, ако Бог нямаше план за мен. Никога преди не бях изпитвала такава ярост. Заповядах му да се махне и това изглежда увеличи още повече яростта му. Беше като яростта на луд човек. Кипейки от бяс и като човек загубил ума си изръмжа с много дрезгав глас: ”Какво? Махай се оттук, к…, махай се, или адският огън ще свърши останалото!” Чух се да му отговарям: “Не!” С това мое “не” давах да се разбере, че НЯМА ДА НАПУСНА присъствието на Бога и на своя ангел. Тогава ми каза отсечено, че съм проклята и ме изруга с най-долните думи.

Трудно е да обясня тревогата, която дяволът може да внуши на душата. Това явление, което става, е нещо, което, въпреки че логиката ти казва, че не си луд, самият ти обаче не можеш да го контролираш. Тази тревога обикновено идваше на вълни, и като че ли Сатаната не беше достатъчен, изпращаше и други демони да ме нападат. Когато ме нападаха, сякаш в мен растеше нещо потресаващо, нищо общо с външния страх. Беше чувство, което бях неспособна да прогоня.

Горкият ми ангел, в тези ужасни моменти, моменти, в които си мислех, че губя ума си, успяваше само да ми каже това “МОЛИ СЕ”. Молех се и помолих ангела си да ми помогне да се избавя от това състояние, което ми изглеждаше, че ще продължи вечно.