Как Ангелът ми се приближи до мен (продължение)

Нападенията на Сатаната

Преди да премина към тази глава, бих желала да спомена откъс от книгата на отец Мари-Йожен “Дъщеря на Църквата съм”, който се отнася до демонските нападения.

“Онова, което е заложено в тази среща на човека с божественото, на чистотата на Бога с нечистотата на душата, е много значително, за да не се опита дяволът да се намеси с цялата сила, с която разполага. Още малко и душата, очистена от тъмната нощ, ще бъде защитена от нападките му и това е ужасно за него… Следователно, дяволът се възползва от преимуществата, които все още има над нея поради несъвършенствата й и връзките й с чувствените неща. Свети Йоан на Кръста отбелязва, че “дяволът застава с голяма лукавост на пътя, който води от сетивата към духа." (Жив пламък, st.iii; Peers, HI, 83)

"Мракът по тези места, безпорядъкът на душата, объркана от последните си преживявания и от силата на страданието си, създават особено благоприятни условия за намесите на господаря на мрака и на заблудите.”

“По определени външни признаци на спокойствие и дълбока тишина на осезанията, дяволът лесно отгатва, че душата приема божествени контакти. Мистичният ни автор казва:

"Обикновено Бог позволява на врага да узнае за тези благодати предоставени чрез добър ангел: отчасти, за да направи, каквото е възможно срещу него според мярката на справедливостта, и да не представя след това като предлог нещо, което не отговаря на истината, т.е. че не му се дава възможност да спечели една душа, както беше казал за Йов. (Тъмна нощ, Bk. II, xxiii; Peers, 1,449)

Тази е фактически истината за тъмната нощ на духа и причините, които я пораждат. Тази нощ е среща, или по-скоро истинска битка създадена от любящата Мъдрост. Едва тогава Бог установява съвършеното Си царуване в душата, след като е отнел всичко, което е било непригодно за божественото и е победил всички сили на злото, които са имали някаква власт над нея.”

Всичко това беше дадено, за да може читателят да разбере по-добре защо Бог позволява намесата на Сатаната.

Веднага след този великолепен ден прекаран с Божествения ни Отец, цялата ярост на ада се изля върху мен! Сатаната ме нападна по много жесток начин. Първото нещо, което чух приличаше по-скоро на рева на див звяр, отколкото на глас. Този рев сякаш звучеше като “gоооо!” (т.е. махай сеее!). Предположих, че “go” означаваше, че трябва да спра да общувам с ангела си и с Бога. Изцяло отчаяна се обърнах да намеря ангела си, но изглежда Сатаната беше заел цялото пространство и започна с голяма омраза да ме ругае с всякакви имена. Предизвика такава тревога и такъв ужас в душата ми, че бих умряла, ако Бог нямаше Своя план за мен. Никога не бях изпитвала такъв бяс върху себе си. Наредих му да се махне и това изглежда увеличи още повече беса му. Беше като бяс на луд човек. Извън себе си и като човек загубил ума си изрева с много дрезгав глас: ”Какво? Махай се оттук, к…, махай се, за да не те довърши огънят на ада!” Чух се да му отговарям: “Не!” С това мое “не” давах да се разбере, че НЯМА да ОСТАВЯ присъствието на Бога и на своя ангел. Тогава ми каза отсечено, че съм проклята и ме изруга с най-долните думи.

Трудно е да обясня тревогата, която дяволът може да внесе в душата. Това явление, което става, е нещо, което, въпреки че логиката ти казва, че не си луд, самият ти обаче не можеш да го контролираш. Тази тревога обикновено идваше на вълни, и като че ли Сатаната не беше достатъчен, изпращаше и други демони да ме нападат. Когато ме нападаха, сякаш в мен растеше нещо потресаващо, нищо общо с външния страх. Беше чувство, което бях неспособна да прогоня.

Горкият ми ангел, в тези ужасни моменти, моменти когато си мислех, че губя ума си, успяваше само да ми каже това “МОЛИ СЕ”. Молех се и помолих ангела си да ми помогне да се избавя от това състояние, което ми изглеждаше, че ще продължи вечно.