Как Ангелът ми се приближи до мен
от Васула
В началото, едно от първите неща, които скицира ангелът ми пазител върху листа беше едно сърце; от центъра на сърцето нарисува роза, сякаш израстваше от сърцето. След това, нежно и винаги за мое голямо учудване, се представи като моят ангел пазител, Даниил. Бях поразена, но същевременно ме изпълни голяма радост. Бях толкова щастлива, че почти летях из къщата, краката ми едва стъпваха на пода и непрекъснато повтарях на висок глас: ”Аз съм най-късметливият човек на земята, и по всяка вероятност единственият, който може да общува по такъв начин със своя ангел!"
На следващия ден ангелът ми дойде отново. Прекарах безкрайни радостни часове на общуване с него. На другия ден отново дойде, но този път, за голяма моя изненада, доведе със себе си множество ангели от различни хорове. Почувствах, че вратите на небето внезапно се бяха отворили вратите, защото с леснота усещах това голямо движение на ангелите горе. Всички изглеждаха развълнувани и щастливи, точно като човек, който очаква да се случи нещо прекрасно. По начина, по който проявяваха радостта си, разбрах, че на небето имаха празник и се веселяха. След това, ангелите, всички заедно в един глас, запяха тези думи: "Щастливо събитие предстои!” Разбирах, че каквото и да е това събитие, пряко ме засяга, но въпреки усилието ми да отгатна, не можех да открия кое е то. Хорът продължи да пее през целия ден същите думи, правейки на места кратки паузи от няколко минути. Всеки път, когато небето се отваряше, ангелите повтаряха същия припев.
Първите думи произнесени от ангела ми за Бога бяха следните: ”Бог е до теб и те обича.” Трябва да бях огорчила Господа в онзи момент, защото думите му никак не ми въздействаха. Изричайки ги, спомням си, че си помислих, колко е естествено за един ангел да говори по този начин, след като ангелите живеят близо до Бога. Не отговорих и ангелът ми не добави нищо повече.
Само няколко дена по-късно ангелът ми промени внезапно отношението си към мен и забелязах колко сериозен стана. С много сериозен глас ми поиска да прочета Словото. Престорих се, че не зная какво означава Словото, и го попитах какво има предвид. С това, ангелът ми стана още по-сериозен и ми каза, че много добре зная за какво става дума, въпреки това ми каза, че това е Светото Писание. Имах готов отговор на езика и му казах, че нямам такова в къщи. Той каза, че знае, че нямам. Поиска ми да отида и да донеса едно. Продължих да споря с него, казвайки, че иска от мен невъзможното, защото в книжарниците на тази мюсюлманска страна (тогава живеех в Бангладеш), не се продават Библии. Каза ми да отида незабавно в Американското училище, където учеше синът ми и да взема една от тяхната библиотека. Обсъждах дали да отида или просто да си остана в къщи, като му откажа. Освен това ме смущаваше как ще реагират на всичко това съпругът ми и всичките ми приятели. Не можех да си представя как стоя пред тях с една Библия! Вече обмислях къде бих могла да я скрия в къщата, ако разбира се, я донеса. Но поглеждайки отново сериозното изражение върху лицето на ангела ми, реших да го послушам. Така че отидох в училището и видях на рафтовете няколко Библии. Избрах една и я донесох у дома. Отворих я, за да прочета, както ми беше поискал ангелът ми и попаднах на Псалмите: прочетох, но не разбрах нито дума. Това беше знак от Бога, за да ми покаже колко сляпа бях.
Пречистването
Ангелът ми се върна отново при мен, все още много сериозен и ме укори за някои неща, които бях извършила в живота си и които никак не бяха се харесали на Бога. След това ме укори за това, че бях пренебрегнала даровете на Бога, дарове, които Той ми беше дал, но които аз изобщо не бях оценила. Заедно с това започна да ми припомня и да ми показва греховете, които никога не бях изповядала. Показваше ми ги като на екран. Припомняше ми събитието и колко обидно беше то за Бога. Но най-тежките упреци, които получих, бяха за отхвърлянето на Божиите дарове. Ангелът ми каза, че е голяма обида към Бога отричането и пренебрегването на даровете Му. Накара ме да видя греховете си с очите на Бога, както Той ги вижда, а не както ги виждаме ние. Бяха толкова чудовищни, че презрях себе си и горчиво плачех. Състоянието, в което бях поставена, както разбрах по-късно, беше благодат от Бога, за да се покая искрено. Бяха ми показани греховете толкова кристално ясно, разкривайки дълбините на душата ми толкова открито, че почувствах сякаш бях обърната отвътре навън. Внезапно осъзнах как трябва да са се чувствали Адам и Ева след прегрешението, когато Бог се доближил и застанал пред тях в Светлината Си. Душата ми беше разкрита и изложена на показ; чувствах се гола, отблъскваща и грозна. Можех само да кажа на ангела си през риданията си, че не заслужавам достойна смърт и че тъй като съм в това жалко състояние, толкова нечестива, би трябвало да умра и да бъда нарязана на малки парченца и хвърлена на хиените.
Това пречистване продължи близо седмица. Приличаше на огън, пречистващ вътрешността на душата ми, и беше наистина много болезнено преживяване. |