Как Ангелът ми се приближи до мен (продължение)
Гонения от страна на свещеника
Свещеникът обаче не се отказа. Написа ми писма, където ми казваше, че единственото, с което разполагам това са куп боклук и че трябва само да погледна и ще разбера, че такава благодат никога не би могла да ми бъде дадена. Преди това беше казал, че подобни благодати са за хора, които служат на Бога, както Майка Тереза и други, показвайки ми с жест на ръката си книгите си по рафтовете. След това се опита да ме уплаши, казвайки ми, че е дяволско, така че да оставя писането. Отчасти го постигна, защото след това всеки път, когато Бог се доближаваше до мен, Го прогонвах. Едва приемах ангела си. Когато чуех от Бога думите: "Аз, Яхве, те обичам", правех се, че нищо не бях чула и не позволявах да бъдат написани. Когато идваше Иисус и ми казваше: "Мир, дете Мое", отдалечавах се от Него и Го гонех, мислейки, че е дяволът. Свещеникът успя да ми набие в главата, че не е възможно Бог да общува с човек като мен, защото Бог ходи само при свети хора. Понякога ставах крайно агресивна, когато Иисус идваше да ми говори, понеже смятах, че е дяволът. Гонех го рязко, отново и отново.
В крайна сметка, Мъдростта намери начин. Дойде ангелът ми да ми каже, че ми носи послание от Иисус и че ще ми го каже. Стана посредник. Приемах този начин, но не винаги, защото продължавах да бъда под влиянието на думите на свещениците. Как и защо Очите на Пресветия ще се обърнат да погледнат една жалка душа като моята, камо ли да ми говори! Как можах да повярвам, че Всемогъщият Бог говореше и общуваше по толкова прост начин с мен! През живота си не бях чувала подобно нещо. Да, само в Светата Библия, с хора като Моисей, Авраам и пророците, но това беше друга история и в други времена. Приказка, ето какво беше, илюзия, главата ми се въртеше, защото знаех, че това става, и аз не бях луда! Бавно и само с времето тези рани получени от свещениците, започнаха да заздравяват.
Ангелът ми ме изпълваше с голям мир, проповядвайки ми всеки ден с часове. От време на време отстъпваше място на Иисус, за да изрази Божествените Си думи. Първият път, когато това се случи, бях готова да изтрия думите, понеже бях си позволила да ги запиша. Ангелът се намеси, като ме помоли да разбера и да ги оставя, тъй като те наистина бяха от Иисус. Думите бяха: "Аз, Иисус, те обичам." Това бяха първите думи, които Иисус написа след кризата. Бяха написани на 20 юни 1986. Лека полека, стъпка по стъпка и много тактично, Иисус се приближи отново към мен.
На 9 юли 1986 г.7 Бог каза: "Аз, Бог, те обичам." Веднага ангелът ми, виждайки колебанието ми, ми каза да запазя тези думи, защото всяка дума беше дадена от Бога, и че Бог беше близо до мен. Следващото директно послание от Бога беше дадено през юли 1986 г.7 Гласеше: "Храних те (духовно), дойдох да ти дам храна. Помогни, моля те, и на другите, давайки и на тях тази храна. Направи ги да разцъфнат, водейки ги при Мен. Храних те, помогнах ти да разцъфнеш, да се изпълниш с благоухание. Нахрани и другите. Помогни им и ги доведи при Мен. Дадох ти Обич, следвай Ме тогава. Облагодетелствах те, давайки ти тази храна! Дай я и на другите, за да й се насладят."
На 31 юли 1986 г.7 Иисус дойде отново, този път като Свещено Сърце и ми каза: "Заеми място, любима Моя, в средата на Сърцето Ми. Там ще живееш." На 7 август 1986 г.7 Отецът отново ми говори, давайки ми следното послание: "Аз, Бог, те обвързвам с Мен." Уплаших се и рязко Му поисках да ми каже Името Си, тъй като се усъмних. Той отговори: "Яхве." Изпълних се с радост и обич, и душата ми гореше от копнежа, който изпитвах към Него. Казах: ”Обичам те, вечни Отецо.” Той отговори: "Обичай Ме, възхвалявай Ме, твоя Бог, Аз съм вечният ти Отец." Тогава Го попитах: ”Усещаш ли щастието ми, тревогите ми, страховете ми, обичта ми, вълненията ми?” Той отговори: "Да." След това казах: ”Тогава знаеш как точно се чувствам сега. Разбираш ме напълно.” И Той каза с голяма нежност: "Да, любима Моя."
Това беше първият ми контакт дълго време след отрицателното ми отношение, поради страха ми. Бог продължи, знаейки, че се чудя защо да говори на мен. Каза: "Бог ви обича всички. Тези послания са само напомняне, за да ви напомнят как бяха започнали основите ви; предай посланието Ми."
Съвсем първите послания, които получих, бяха много кратки, както обясних в началото. Приличаха повече на телеграми, отколкото на послания.
Въпреки всичко онова, което се беше случило междувременно, не бях изгубила връзката си със свещениците. Просто не говорех вече за посланията на онзи, който ги беше осъдил и ме беше накарал да страдам толкова много. След известно време обаче реших да му кажа, че продължавам да получавам послания и че ги записвам. И така му показах тетрадките вместо отделни листове, както бяха преди. В началото използвах всякакви листове, които намирах пред себе си, но когато дойде времето да започна мисията си, Светият Дух ме вдъхнови да използвам тетрадки и да ги номерирам.
Спомням си, че бях поканила свещеника в къщи, за да му кажа, че все още контактувам с Бога. Помислих си, че би трябвало да го информирам. Казах му го и не му хареса много, но ми поиска да му покажа тетрадките. Дадох му ги да ги задържи за един ден. На следващия ден получих много сурово писмо, в което пишеше да изгоря всичките си тетрадки и да кажа на приятелите си, които ги бяха прочели да забравят всичко. По някакъв начин разпознах суровостта на Сатаната. Информирах приятелите си за случилото се и те много му се разсърдиха. Посетих свещеника и му разказах за реакцията им. Взех си тетрадките от него. Каза, че сега Бог по всяка вероятност ми е много сърдит и че ме е изоставил на произвола на съдбата ми. Каза, че Бог е бил търпелив един, два пъти, но сега, след като не го слушам, ме е оставил на дявола.
Но уроците за умението да различавам, които ми беше дал моят ангел, имаха своя ефект и се оказаха много полезни в този конкретен случай. Този път беше невъзможно да бъда измамена. Отговорих на писмото на свещеника и му казах, че неговият Бог не е моят Бог. Защото неговият Бог е жесток, сприхав, нетърпелив, нетолерантен и без обич. Неговият Бог прощава един или два пъти, и след това обръща гръб и хвърля душите в ада, ако не го послушат. Докато Богът, когото аз познавам, Този, който ежедневно общува с мен, моят Бог, е целият обич, безкрайно търпелив, толерантен и нежен. Моят Бог, който ми говори и се навежда чак от небето, е благ, не бърза да се гневи, всемилостив и обгръща душата ми само с обич. Моят Бог, който ме посещава всеки ден в стаята ми, Този, когото той третира като дявол, обгръща душата ми с мир и надежда. Моят Бог ме храни духовно, увеличавайки вярата ми в Него. Учи ме на духовни неща и ми разкрива Богатствата на Сърцето Си.
След това, поиска да опитам още веднъж да спра да пиша само за няколко дена, за да види какво ще стане.
Оставих да минат още няколко дена, без да пиша, както ми поиска свещеникът. Молех се и питах отново в молитвата си, кой наистина ме ръководеше по този особен начин. Помолих се, че ако наистина посланията са от Него, да ми го каже тогава и да Го чуя да казва следните думи: "Аз, Яхве, те водя." Нищо повече. И това стана и Бог се отзова според молитвата ми.
Контактите продължиха и един ден, на 15 декември 1986 г., Бог ми даде това послание: "Дъще Моя, цялата Мъдрост произхожда от Мен. Искаш ли Мъдрост?" Без да проумявам какво ми предлага Бог, просто Му казах: “Да.” Тогава каза, че ще ми даде Мъдрост, но че трябва да Я спечеля, ако действително Я желая. Виждайки, че се питам как да го направя това, каза, че е Всемогъщият и ще ме научи. Размишлявах върху това, което ми беше предложил и колкото размишлявах толкова повече осъзнавах огромния Дар, който ми предоставяше. Осъзнах също, че дори не Му бях благодарила. Затова на следващия ден Му се отблагодарих и Той отново каза, че ще трябва да спечеля Мъдростта, но че ще ми помогне и да не се обезсърчавам.
|
