Как Ангелът ми се приближи до мен (продължение)

Свещеникът осъжда посланията

Ходех редовно в семинарията, за да срещам свещеника. Веднъж ми поиска да види това явление по време на общуването ми с небето, и когато контактът започна, той се приближи до мен и докосна ръката ми, за да види дали може да ме спре. Веднага усети да преминава през ръката му един вид изтръпващ ток. Не ми каза нищо, но впоследствие, тъй като изтръпването на ръката продължи през целия следобед, отиде при друг свещеник в семинарията, за да му разкаже случилото се. Другият свещеник знаеше за мен. При разказа за инцидента, той го охарактеризира по-скоро като дяволски, а не като божествен и поиска да ме доведе при него.

Поръси със светена вода стаята, стола, на който щях да седна, бюрото, листа и молива, които щеше да ми даде. Отидох там и ми поиска да повикам “това, каквото и да е, с което общувам" и да “му” поискам да напише “Слава на Отеца, на Сина и на Светия Дух.” Помолих се и поисках от Бога да го напише Той вместо мен. Направи го, но с такава сила, че моливът се счупи и се наложи да довърша с химикалка. Свещеникът беше извън себе си и много се уплаши. Започна да ми разказва всичко за сатанизма, за злото, за магията и за немите духове, и че духът, с който контактувам не е Божествен, а ням дух. Изпълни главата ми с уплаха. Когато станах да си вървя, ми каза да не ходя повече в семинарията, нито в църквата, освен ако не спра писането, поне за известно време; и че трябва също така да оставя на мира и другия свещеник. Даде ми три молитви да ги казвам всеки ден (на Архангел Михаил, Спомни си нас Свети Бернард и новена на Свeщеното Сърце на Иисус). Даде ми в ръката и една розария.

Съкрушена, отидох при първия свещеник, който поне беше по-кротък и му разказах случилото се. Казах, че не иска повече да го посещавам и тези посещения трябва да спрат. Той погледна надолу, сведе главата си на една страна и не отговори. С това разбрах, че е съгласен. Видях ясно и разбрах, че като спра да го посещавам, ще се освободи незабавно от огромен кръст. Знаех, че бях персона нон грата, затова станах и му извиках: ”Няма да ме видите повече тук, докато не почувствам, че съм доброжелана!” И си тръгнах, мислейки, че оставям завинаги зад себе си Католическата сграда.

Върнах се у дома и изплаках очите си. Ангелът ми дойде да ме утеши, галейки челото ми. Оплаках се на Бога: ”Объркана съм и душата ми е неописуемо натъжена. Вече не зная нищо. Казваш, че си Ти и сърцето ми чувства и знае, че си Ти, но той казва, че е дяволът. Ако си Ти, искам този свещеник да каже и да признае един ден, че контактите ми са Божествени и ще повярвам!” Бог просто каза: "Ще го огъна…"

Ангелът беше много нежен с мен. Погрижи се с голяма нежност за духовните ми рани. Всеки ден казвах молитвите и правех, каквото ми беше поискал свещеникът. Спрях да използвам харизмата, дадена ми от Бога, и избягвах писането. Тъй като живеех в мюсюлманска страна, купих един Коран, за да го проуча и да го сравня със Светата Библия. Веднъж, както си правех записки, за моя изненада Небесния ни Баща се приближи до мен. Самото Му присъствие ме изпълни с необяснима радост и Той ми каза: "Аз, Бог, те обичам, дъще Моя, винаги го помни това. Яхве е Моето Име."

И както държах молива, използва ръката ми, за да го напише в бележника ми. Малко по-късно, дойде при мен и каза, използвайки ръката ми: "Аз, Бог, те обичам. Васула, винаги го помни това. Яхве е Моето Име." Беше толкова трогателно, че заплаках. Бях като затворничка, бяха ми забранили да говоря със своя Баща, бяха ми забранили всякакъв контакт с Небето, бяха ми забранили да използвам харизмата, която Самият Бог ми беше дал, и ми забраняваха да използвам начина, по който бих могла да се доближа до небесния си Баща. И при всички тези забрани кой идва да ме посети в “затвора”? Този, който ме обича най-много! Най-нежният Баща, Този, който държи в дланта си цялата вселена, за да ми покаже Своята привързаност и обич.