Как Ангелът ми се приближи до мен (продължение)
Пустинята и след нея, пълното изоставяне
“Затова ще я привлека и ще я изведа в пустинята и нежно ще говоря на сърцето й.”(Ос. 2:16)
Сега Бог пожела да Му се предам изцяло. Пожела да се съединя с Него и да ме направи Своя. Пожела да ме оформи и да ме преобрази. Тъй като не се предавах според желанието Му, трябваше да премина през друг един вид пречистване, за да се оставя изцяло на Бога, така че да се помиря с Него. Ето какво стана: позовах се на Бога и за моя изненада, не получих отговор. Обзе ме паника и се обърнах към своя ангел, но и него го нямаше. Вместо това усетих около себе си няколко души, идваха като просяци, доближавайки се до мен.1 Молеха ме за молитви, благословии и водосвет. Отидох веднага в църквата и им донесох светена вода. Поискаха ми да ги поръся с не и го направих. Този жест доведе още повече души и за нула време околомен се събра голяма тълпа. С учудване видях как това облекчи болките им и радостта им беше голяма. Една от душите ми поиска да се помоля за нея и да й дам само една благословия. Не знаех как и тя ми каза да изрека една обикновена молитва и да я благословя. Помолих се, както ми поиска и тя, радостна, ми благодари и също ме благослови. Всичко това беше ново за мен, но почувствах как тези души се облекчиха и останаха доволни. Възползвах се, за да ги попитам дали знаят къде е моят ангел, този, когото сърцето ми беше започнало да обича. Но не получих никакъв отговор.
Всеки изминал ден в тази самота ми приличаше на година. Търсех мир и не можех да го намеря. Никога не бях се чувствала толкова самотна и изоставена, както тогава въпреки че бях заобиколена от много приятели и хора. Имах чувството, че минавам през ада. Много пъти виках ангела си да се върне при мен, но не, беше изчезнал! Душата ми се сломи от бягството му. Търсех го, но не го намирах, виках го, но не ми отвърна. Лутах се в пустинята цели три седмици, по-скоро мъртва, отколкото жива, докато не издържах повече и в тази ужасна нощ, през която душата ми преминаваше, извиках, плачейки от все сърце, и както никога досега към Яхве: ”ОТЕЦО!!… къде си? Отeцо?... Защо ме изостави? О, Боже мой, вземи ме! Вземи ме и ме използвай, както искаш! Пречисти ме, за да можеш да ме използваш!”
При този пронизителен вик излизащ от дълбините на сърцето ми, внезапно небето се отвори и като гръм гласът на Отеца, изпълнен с вълнение, ми извика: “АЗ, БОГ, ТЕ ОБИЧАМ!” Тези думи бяха като балсам изливащ се върху впечатляващите рани, които получи душата ми и моментално ме излекуваха. Усетих в тези думи, произнесени от Бога, Безкрайната Му Обич.
Веднага след тези думи на обич, ми се стори, че излизам от вихрушка и попадам в красива, спокойна градина. Ангелът ми се появи отново и с голяма нежност започна да се грижи за раните ми, рани, които бях получила, докато пресичах в нощта онази безкрайна пустиня. Яхве ми поиска тогава да отворя Библията и да прочета. Първият пасаж, който прочетох ме накара да се просълзя и да се обърна към Него, тъй като ми показа по удивителен начин Сърцето на Бога. Прочетох в Изход 22:26-27 тези думи:
“Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, погрижи се да я върнеш до захождането на слънцето, защото това е единствената му завивка, която го пази от студа. С какво ще спи? И ако ми викне за помощ, ще го чуя, защото съм всемилостив.”
Бог, по свои съображения, не ми обясни веднага какво се беше случило през тези три седмици, даде ми обяснението много по-късно, на 22 декември 1990, ето думите Му:
Сърцето Ми, бездна на Обич, повика теб; беше натрупала в Сърцето Ми мъка след мъка, предателство след предателство; бореше се с Мен, малко създанийце… но знаех, че сърцето ти не е разделено и щом веднъж го завладея, ще стане изцяло Мое; произведение на епохата ти, бореше се с Мен, но в битката те повалих и те завлякох в праха и в пустинята, където те оставих, съвсем сама;
осигурих ти ангел пазител от началото на съществуването ти, за да те пази, утешава и напътства, но Мъдростта Ми нареди на ангела ти пазител да те напусне и да те остави да се изправиш сама с пустинята; казах: ”трябва да живееш независимо от голотата си!”2 защото никой не може сам да оцелее!3 Сатаната щеше изцяло да те завладее и да те погуби; дадох и на него нареждането Си; забраних му да те докосва;  тогава, в своя ужас, ти си спомни за Мен и погледна към Небето, търсейки Ме в отчаяние; риданията ти и умоленията ти внезапно нарушиха смъртната тишина, която те заобикаляше и ужасените ти викове пронизаха небесата, стигайки до ушите на Светата Троица...
“дете Мое!” отекна изпълнен с радост Гласът на Отеца в цялото Hебе; “Ах… ще я накарам сега да проникне в Pаните Ми 4 и ще й позволя да яде Тялото Ми и да пие Кръвта Ми, ще я венчая за Мен и ще бъде Моя за вечността; ще й покажа Обичта, която изпитвам към нея и устните й занапред ще жадуват за Мен и сърцето й ще бъде Възглавието Ми; ще се покорява с готовност и ежедневно на Праведността Ми; ще я направя олтар на Обичта Си и на Страданието Си; Аз, и само Аз, ще бъда единствената й Обич и Страдание; и ще я изпратя с Посланието Си до краищата на света, за да завладее един нерелигиозен народ и при народ, който не е дори нейният; и доброволно ще носи Кръста Ми на Мир и на Обич, поемайки пътя към Голгота.”
“и Аз, Светият Дух, ще слезна върху нея, за да й разкрия Истината и дълбините Ни;5 ще напомня на света, чрез нея, че най-големият от всички дарове е: ОБИЧТА;"
"затова, нека празнуваме!6 нека цялото небе да празнува!”
Бог ми даде видение, за да проумея по-добре ситуацията. Накара ме да разбера защо Сатаната беше толкова агресивен към мен. Докато не бях се променила напълно, дяволът не ме безпокоеше и изглеждаше доволен. Не показваше никаква нападателност. В момента обаче, в който усети, че се обръщам към Бога и ме губеше, се нахвърли срещу душата ми.
Ето видението: Намирах се в една стая и видях змия (Сатаната) да пълзи. Явно змията беше домашното ми животно. Но тъй като бях загубила интереса си към нея, бях спряла да я храня. Гладна и объркана, тя беше излезнала от дупката си, търсейки храна. Видях я да отива към чинията си, където намери няколко гроздови зърна. Змията ги глътна, но не беше доволна. Междувременно започна да усеща, че чувствата ми към нея бяха променили и че вече от неин приятел бях станала враг. Знаех, че заради това щеше се опита да ме убие. Уплаших се, но точно тогава се появи ангелът ми пазител и ме попита какъв проблем имам. Разказах му за змията. Каза ми, че ще се погрижи за това. Колебаех се дали да се присъединя към битката или не, но реших, че трябва да помогна на своя ангел да свършим работата заедно. Ангелът ми грабна метла, отвори една врата, която извеждаше навън, насочи се към змията и я изхвърли навън. Тръшна вратата и погледнахме от прозореца да видим реакцията на змията. Беше я обзела паника. Видяхме я да се насочва отново към вратата, но тя беше здраво затворена. Спусна се надолу по стълбите и излезе на пътя. Там моментално се превърна в огромна и грозна жаба и след това в демоничен дух. Тогава хората биха тревога, хванаха го и го вързаха.
|
