Как Ангелът ми се приближи до мен (продължение)

Пречистването ми продължава

Изминаха няколко дена и ангелът ми ненадейно ми поиска да намеря един свещеник и да му покажа посланията. Направих точно, както ми каза. Но много се разочаровах. Очакванията ми бяха големи, и това, което получих беше удар. Свещеникът сметна, че съм изпаднала в психологическа криза и че съм на ръба на шизофренията. Поиска да прегледа двете ми ръце. Взе ги и ги анализира. Зная какво си мислеше, опитваше се да открие следи от аномалии в ръцете ми, както се случва при някои психични случаи. Помисли си, че Бог му беше дал този тежък кръст, т.е. мен, да го носи. Съжали ме и ми каза да ходя и да го посещавам по всяко време. Посещавах го през два или три дена. Не ми харесваше да ходя при него, тъй като в началото гледаше на мен като на психически болна. Ходех само и само, за да му докажа, че не съм. В крайна сметка, след известно време разбра, че съм здрава. Един ден дори каза, че е възможно това, което имам, да е харизма от Бога.

Междувременно ангелът ми пазител ме водеше към Бога и един от първите уроци, които ми даде, беше върху способността да различавам. Тези уроци за различаването, вбесяваха още повече дявола, защото това означаваше, че дори и да се появеше като ангел на светлината, щях да разбера разликата.

Ангелът ми ми каза, че до мен ще се доближи Иисус и че неговата мисия (на ангела ми) е към своя край. При тази новина се натъжих. Не исках ангелът ми да ме напусне. Опита се да ме вразуми, обяснявайки ми, че е просто един Божи служител и че сега трябва да се обърна към Бога. Опита се също така да ми обясни, че мисията му се е състояла да ме заведе при Бога и да ме предаде в безопасност на Него, но това не намали болката ми. Не можех да понеса мисълта, че трябваше изведнъж да престана да общувам с ангела си.

Както ми го беше предсказал ангелът ми Даниил, един ден вместо него дойде Христос. След като ми се разкри, ме попита: ”Кой дом е по-значим, твоят или Моят?” Отговорих Му: ”Твоят дом.” Усетих, че отговорът ми Го задоволи, благослови ме и си отиде.

Отново вместо ангелът ми дойде Господ и ми каза: ”Аз съм” и виждайки, че се колебая, каза ясно: “Аз съм, Бог”. Но аз, вместо да се зарадвам, бях нещастна. Ангелът ужасно ми липсваше. Обичах го дълбоко и самата мисъл, че няма повече да дойде, че мястото му го заемаше Бог, ме притесняваше. Тук бих искала да спомена какво ми каза Бог относно обичта, която изпитвах към ангела си. Каза, че никой не е обичал своя ангел толкова, колкото аз, и че се надява да ми каже един ден следните думи: ”Никой никога не Ме обикна в епохата ви толкова, колкото ти.”

Сега ангелът ми остана на заден план. Бог ме попита “Обичаш ли ме?” и Му отговорих, че да. Не ме укори, че не Го обичах достатъчно, напротив, каза много меко: “Обичай Ме повече”.

На следващия път, когато Господ ми се яви, ми каза: ”Съживи Дома Ми” и отново: “Възобнови Дома Ми”. Не си спомням дали отговорих, но знаех, че това, което искаше от мен, беше невъзможно.

През следващите дни ме посещаваше било ангелът ми, било Христос, понякога и двамата едновременно. Ангелът ми ми проповядваше, молеше ме да се помиря с Бога. Когато ми го поиска това, много се изненадах и му казах, че не воювам с Бога, защо е необходимо да се помиря с Него?

Бог ме помоли отново да Го обикна. Поиска ми да бъда задушевна с Него, така, както бях с ангела си, което означаваше да Му говоря свободно, но не можех. Все още Го чувствах като непознат, а не като приятел. Ангелът ми ми напомняше, че беше само един Божи служител и че трябва да обичам Бога и да Го прославям. Колкото повече ме тласкаше към Бога, толкова повече страхът, че ще ме остави, ме завладяваше. Казваше ми да се предам на Бога, но аз не го правех.

Междувременно Сатаната, не беше се отказал, все още се надяваше да ме изненада в момент на слабост. Бог ми позволи да чуя един-два пъти разговора между Христос и Сатаната. Сатаната Му искаше да ме подложи на изпитание. Каза на Иисус: “Ще я видим твоята Васула… скъпата ти Васула, няма да ти остане вярна, ще падне и то много този път, ще ти го докажа по време на изпитанието й.” И така, беше дадено разрешение на Сатаната да ме постави под всякакъв вид изкушения. Невероятни изкушения! Всеки път, когато осъзнавах, че е изкушение и го преодолявах, поставяше на пътя ми още по-голямо. Изкушения, на които ако се бях поддала, душата ми щеше да отиде направо в ада. След това започна отново с нападенията си. Изгоря с врящо масло средния ми пръст, на мястото, където подпирам молива, когато пиша. Веднага се изприщи и трябваше да го превържа, за да държа молива, когато пиша. Дяволът се опитваше отново и толкова упорито да спре общуването ми с Бога и с писането. Пишех въпреки силната болка. Всеки път, когато пръстът ми оздравяваше, нещата се повтаряха отново и отново, и в продължение на седмици пишех по този начин, и не без страдание.

Когато отидох със семейството си в Тайланд на почивка, посетихме един остров с лодка. На връщане, щом спряхме, слизайки, лодката се заклати и загубих равновесие. За да не падна, хванах първото нещо, което ми попадна пред очите и това беше парещия ауспух на мотора. Цялата длан на дясната ми ръка изгоря. Първата ми мисъл беше: “Как ще пиша?” Ръката ми се поду, зачерви се и много ме болеше. Бяхме на половин час от хотела, но докато стигнем там, подутината и болката изчезнаха. Нямаше нито следа от изгарянето. По-късно Господ ми каза, че не беше позволил на Сатаната да прекали, и затова излекува ръката ми. Дяволът опита и друг начин да ме спре да пиша. Появи се на сина ми, който тогава беше десетгодишен, в съня му. Представи се като старец и му каза, седнал до кревата му: ”По-добре кажи на майка си да престане да пише, а ако не го направи, ще направя с теб същото, което й бях направил, когато беше малка. Ще дойда, докато лежиш в леглото, ще издърпам назад главата ти и ще те удуша.”

Това преживях, когато бях може би на шест години. Една нощ, както си бях легнала, видях точно пред себе си две ужасно грозни, старчески ръце върху гърлото ми. Следващото, което усетих беше нещо да дърпа главата ми назад, излагайки открита шията ми. След това нищо. Но това ме накара да се разтреперя.

Сатаната ме преследваше от ранната ми възраст, тъй като почти всяка нощ, на шестгодишна възраст, се явяваше в сънищата ми като голямо черно куче, за да ме уплаши. Повтаряше се почти същият сън. Вървях в тъмен коридор и в края му това куче ръмжеше, готово да скочи върху мен и да ме разкъса на парчета, и аз бягах ужасена.

Когато бях на около десет години, видях в съня си Иисус. Беше в края на един коридор. Видях само Образа Му. Виждах Го само до кръста. Усмихваше се и казваше: ”Ела, ела при Мен.” Внезапно, непознато течение ме грабна и ме затегли все по-близо и по-близо до Него. Уплаших се от непознатото течение, а Иисус, виждайки уплахата ми, ми се усмихваше. Течението ме повлече към Него, докато лицето ми се прилепи към Неговото лице.

На около дванадесетгодишна възраст имах още едно мистично преживяване. Беше духовната ми венчавка с Иисус. В съня ми, бях облечена като булка, а съпругът ми беше Иисус. Само че не можех да Го видя, но знаех, че е там. Присъстващите ни поздравяваха с палмови листа в ръце. Предполагаше се, че това беше сватбеното шествие. След като венчавката приключи, влязох в една стая. Там беше Богородицата със Света Мария Магдалена и други две свети жени. Богородицата беше много щастлива и дойде да ме прегърне. Започна веднага да оправя роклята и косата ми и разбрах, че искаше да бъда представителна за Сина Й.