Как Ангелът ми се приближи до мен (продължение)

Битката между Aнгела ми и Cатаната

Като че ли не беше достатъчно дето се измъчвах през деня, Сатаната идваше и през нощта. Не ме оставяше да спя, всеки път, когато почти заспивах, се опитваше да ме удуши. Понякога го усещах като орел, впиващ ноктите си в стомаха ми и ми секваше дъха. Усещах около мен битката, усещах, че се намирам в епицентъра на тази битка, между ангела ми и дявола. И един ден, сякаш нищо не беше се случило, всичко спря. Сатаната прекрати нападенията си и за няколко дена имах мир. Цялото това преживяване ме остави по-скоро слаба, но по-привързана отвсякога към моя ангел.

В очите ми, ангелът ми пазител започна да е всичко, и изпълни живота ми. Вкопчих се в него, ако бих могла така да се изразя. Осъзнах колко много ни закрилят нашите ангели пазители, обичат ни, грижат се за нас, охраняват ни, плачат за нас, молят се за нас, страдат заедно с нас и си поделят всичко с нас. Поделят си с нас скърби и радости.

Дяволът, ужасен, отгатвайки намеренията на Бога за мен, се върна отново на сцената. Както е лукав, този път смени стратегията си. Използва класическия начин да ме измами, явявайки ми се като моя ангел. Наблегна много на начина, по който щеше да ми представи Бога. Веднага след като схвана, че Бог се беше доближил до мен за мисия, си постави за цел да ми вдъхне страх от Бога, но по грешен начин, така че когато щеше да наближи времето Бог да контактува с мен, аз да Го избягвам.

Признавам, че в началото успя да ме измами и повярвах в това, което казваше за Бога, защото се беше възползвал от невежеството ми и така захрани ума ми с погрешна представа за Бога. Представи Го като страшен съдник, с малка толерантност към създанията Си, готов при най-малкия им пропуск да ги накаже по най-жестокия начин. Това продължи няколко дена.

Бях стигнала до такава степен, че не можех да различа кой е кой. Не можех да различа дали съм с ангела си или е лукавият, който имитира на ангела ми. Нямах към кого да се обърна за разговор или съвет. Бях съвсем сама. Не исках също така да споделя това със съпруга си, от страх да не би да го разтревожа. Сатаната, вярвайки, че сега имаше надмощие, започна да затяга възела, показвайки признаци на злост, нечестивост, обърквайки ме. За да направи нещата по-лоши, с всеки изминат ден довеждаше все повече и повече демони със себе си, за да ме обсаждат, затруднявайки твърде много моя ангел пазител в усилието му да ме защити. Веднъж Бог ми позволи да чуя дявола как заповяда на своите ангели да ме нападнат и да ме парализират. Тези изпаднали ангели ме обградиха, осмиваха ме, лъжеха ме и ме ругаеха с различни вулгарни думи. Приписаха ми прякора “благочестивата”, подигравателно. Бог позволи да се случи всичко това, защото това е също един начин, за да пречисти душата ми.