Как Ангелът ми се приближи до мен(продължение)

Преподаване на Отче Наш от Твореца ни

След това преживяване, което ме сломи, Бог, нашият вечен Баща, ми се разкри. Не Го видях с очите на душата си, както виждах ангела си, но знаех, че е Той и Го чувах. Спомням си как реагирах: ”А, това е Богът и може сега да ни помогне.” Затова ме попита: ”Наистина ли вярваш, че мога да ви помогна?” Отговорих Му: ”Да!” След това си спомням, че се приближих до прозореца и Му казах: ”Виж! Погледни какъв е станал светът!” Исках да му покажа какво е станало със света. Бог не го коментира, а ми поиска да се помоля с Отче наш. Помолих Му се с Отче наш, докато Той стоеше до мен и слушаше, и когато свърших, ми каза, че не е бил останал доволен от начина, по който го бях казала, защото се бях молила много бързо. Така че повторно Му се помолих, но по-бавно. Отново ми каза, че не е бил останал доволен, защото съм се клатела. Поиска ми да се помоля отново. Отново повторих молитвата, но накрая Бог ми каза, че отново не е доволен. Молих се доста пъти и всеки път казваше, че не е доволен. Започнах да се питам да не би да ме кара да изрека всички Отче наш, с които не бях се молила през всичките тези години! Бях започнала сутринта, а вече се свечеряваше. Внезапно Той изрази задоволството си, защото при всяко мое изречение казваше: ”Хубаво”, с одобрение. Ще се опитам с пример да ви обясня какво точно се случи:

Да предположим, че ви идва на гости ваш роднина, с когото никога преди не сте се срещали, тъй като живее в друга страна; в началото на срещата ви е възможно да се чувствате отдалечени помежду ви и да сте формални. Колкото обаче минава времето през този ден, усещате как се сближавате повече, отколкото в началото, и така в края на този ден ще забележите, че изпитвате симпатия към него, нещо което в началото не е съществувало.

И така беше през първата ми среща с Бога. Когато в началото се молех на Бога с Отче наш, бях отдалечена, но посещението Му, което продължи цял ден, ме промени, защото, докато Му казвах молитвата, се наслаждавах на присъствието Му и думите, които Му казвах, придобиваха известно значение. Беше толкова бащински, много нежен и много топъл. Тонът на Гласа Му ме накара да се почувствам толкова приятно, че в един момент през този ден вместо да отговоря “Да, Господи”, чух се да казвам “Да, Татко”. Поисках извинение от Бога, че Го бях назовала “Татко”, но Той каза, че беше приел думата като украшение. Изглеждаше много доволен. И в крайна сметка разбрах, че Бог има чувства и че желанието Му беше да кажа тази молитва със СЪРЦЕТО СИ.