Не Искам Празно Боготворение С Устните!

21 март 1994

Господи мой?

Аз Съм; стоя пред теб! Мъдростта ще обучи теб и всички, които четат;¹

Васула! бориш се и се стремиш да разбереш нещо невиждано,² по-крехка си, отколкото те смятах!

Господи мой, Твое Величество, отрицателно ли е това ?³

впечатлен съм от поразителната ти слабост!… но Ми харесваш… живите поне знаят, че ще умрат, докато мъртвите не знаят нищо, съвсем нищо…⁴ и сълзи трябва да се проливат само за тези мъртъвци, след като са изоставили Светлината, за да влезнат в безкраен мрак…

Васула, наблюдавах те през тези дни… бягаше от Мен… наблюдавах те, създание;

Да Те попитам дали Те разочаровах в нещо, смятам, че би било прекалено от моя страна.

дадох ти дара на възприятието и се радвам, че го използваш, поради тази причина проявявам въздържаност към теб… ела, семе Мое ти, кажи на народа Ми, че празните приказки и неплодотворното многословие в молитвите им са безрезултатни за Мен, ако не влагат в тях смисъл…

бих предпочел да се обръщат към Мен и да Ми казват с обич няколко думи от сърцето си, вместо да ги имам безкрайно да бърборят във въздуха! не искам празно боготворение с устните! колко пъти още трябва да им казвам тези неща? и колко още трябва да понасям това поколение? защо постоянно поставят Духа Ми на изпитание? ученичко, кажи нещо! моли се! позови се на Мен! застъпи се!

Любими на Отеца,
     не пристъпи ли от Престола Си,
за да дойдеш при мен и да породиш обичта ми в тази мрачна долина?
     И не си ли Ти, Царю мой, който ме посещаваш до този ден?

Аз съм Този;

И какво направи с тази суха сламка?

превърнах тази суха сламка в плодоносно дърво, което следя и пазя в Своята градина на насладите!

И не беше ли Обичтa Ти, която надви Справедливостта Ти,
     Справедливост така достойна за жалката ми душа?

просто лъхнах върху теб тамян и те ароматизирах със смирна, стопявайки леда, който те покриваше; и тъй като е известно, че сплашвам с Присъствието Си всички съперници, които се самонастаняват на мястото Ми, Владението Ми, пристъпих в стаята ти; след това вдигнах лицето ти, за да видиш Славата Ми и те покрих с благословение;

И Яхве, Отецо наш,
     Господи и Боже наш, Създателю наш,
не изкупи ли живота ми от змията?
     Неговото Величество не слезе ли
Той самият от Небесното Си Царство и Небесното Си Великолепие
     да възстанови паметта ми, напомняйки ми, че нищо нечисто
не може да си прокара път към Небето?

направих го;⁵

И Ти, Любими Свети Дух,
     който засенчваш всички съзвездия взети заедно,
не ме ли посети, когато вървях окаяна и пипнешком в мрака,
     кaто излъчваше Светлинатa Си в бедните ми очи, за да прогледам?

направих го;⁶ и се заклех реки да потекат от теб; заклех се да направя от устата ти меч за Словото Си, заплаха и угроза за враговете Ни⁷; заклех се да стана твой Приятел, както бях за пророците, и изцяло да те обновя; почетох те с Мъдрост и те посветих в тайнствата на Върховното Ми Знание;

Тогава, за Cвятото Ти Име,
     ела бързо при всички нас и ни спаси.
Нека всички хора да се възрадват в Теб
     и да видят това, което очите им никога не са виждали
и да чуят ушите им това, което никога не са чували.
     Познат си за безмерната Си Милост
и Нежното Си Сърце.

⁸Отецо?

Аз Съм; поднеси Ми, тогава, клетвата си за вярност към Мен, към Сина Ми и към Светия Ми Дух, и ако го направиш, ще те представя в Дворовете на Дома Ми; кажи Ми: какво би дала, за да завладееш души за Мен? какво би направила, за да спасиш души? и какво би дала, за да обединиш Тялото на Сина Ми? всяка дума, която ще произнесеш сега ще бъде чута, оценена и след това изпълнена от Мен; застани твърдо и Ми отговори;

Господи, за да завоювам души за Теб,
     бих напуснала дом, братя, сестри,
баща, майка, деца и Родина.
     За Святото Ти Име,
ще направя тези неща и ще завоювам души за Теб.

Да спacя души, Свети мой?
     Не ме ли обучи Ти Самият
да нося бреме на вечна слава
     с наслада и усърдие,
с достойнство и безропотно?

Не ме ли обучи Собственият Ти Син,
     в името на спасението на братятa и сестрите ми
да предоставям и лявата си буза, когато ме удрят по дясната?

Повелителю на Вселената,
     не ме ли обучи да понасям с радост, клевети и хули, за спасението
на всяка душа, която Обичаш?

И Ти Самият, Отецо, не ме ли обучи да не защитавам
     каузатa си нито да отварям устата си,
когато ме преследват и прегазват лицето ми?

Господи мой, Боже мой и Отецо мой,
     предоставям Ти доброволно и отново клетвите си за вярност към Теб, към Любимия Ти Син и към Светия Ти Дух, oт все сърце Ви поднасям клетвите си.

Бих се лишила от часовете си за почивка и сън,
     за да мога, чрез Теб, да предоставя на своите братя и сестри
Покоя  имв Небесните Ти Дворове, ако имат нужда.
     Ще им предоставя всичко,
което получих от Теб
     и ще им покажа Обичта Ти,
за да ги спасиш и тях, ако имат нужда.

А колкото до Тялото на Сина Ти?
     Ще продължа да споделям
с Любимия Ти Син, Иисус, Чашата на Разделението
     до последната капка. Чаша на Разделение давана 
от действията на хората към Него. О, какво не бих направила за Единството!
     И за възстановяването на Дома Ти.
бих вървяла усърдно в същите Дири напоени с Кръвта на Сина Ти. И по следата, която         Кръстът Ти остави в праха, бих поставила Кръста,
който Самият Той ми даде.

да! дъще, нека усърдието за Дома Ми те погълне; направи всичко, което трябва да бъде направено, без да се оплакваш и ще видиш, че не тичаше напразно в този пробег; не се изтощаваш напразно;

с теб съм и винаги ще бъда; Аз, Яхве, ще ти дам достатъчно сила да Ме почетеш и да изпълниш изящно мисиятa си;