Песен На Емануел
11 ноември 1993
мир на теб; твоят Господ е, който говори и е за Славата Ми, когато се разкривам на теб и на обществото ти! ела, ела и Ми изпей песен;
Не зная как да пея, Господи.
не знаеш как да пееш? позволи Ми, тогава, да напиша заедно с теб думите на една песен; така, дори да ги прочиташ със сърцето си, интонацията им ще се превърне в мелодия в Ушите Ми; пиши:
Емануел, ела, ела, Любими мой, ела и съживи душата ми, ела и дари живот на душата ми!
о, Любими на Отеца, отворих вратата на сърцето си, трябва ли да чакам много дълго, преди да пристъпиш в стаите ми? И само преминаването Ти в сърцето ми ще остави след себе си следа от най-деликатното ухание на аромата Ти; защото Обичта Ти ще излекува жалостната ми душа; Дух на Обич, дай ми само моя дял от Обичта Си; Емануел, ела, ела, Съвършени мой, ела и очаровай душата ми, ако ли не, нищета ще завладее жалкото ми сърце!
о, Любими на Отеца, колко си Красив! Сине на Всевишния, кой е подобен на Теб? ела и ме притегли в Дирите Си, ще поемем заедно пътя, ще следваме знаците оставени от Ръката на Отеца Ти, водещи към Градината Му на Насладите, ще следваме, Любими мой, с едно сърце и един ум сладкото ухание на пътеката, която Отецът Ти постави за мен; за да ме насърчи, покри със сапфири пътя ми, за да ме успокои, подписа с елей навсякъде по мен Cвятото Си Име;
о, Любими на Отеца, Ти, от чиито Ръце още капе чисто Mиро от Възкресението Ти, ела и очаровай душата ми с един само Свой поглед, достатъчен да пази душата ми спокойна и тиха, достатъчен да радва очите ми в Присъствието Ти; Дихание на градината ми, Фонтан на душата ми, Извор на Върховна Обич, изцяло очарователен и Свят, от Теб идва цялото плодородие, излей Духа Си върху цялото човечество покажи Огромната Си Обич на Небето и земята;
о, Любими на Отеца, изключително Красив си; с какво да те сравня, Живот мой? със струя дим от тамян, с лъч блестяща Светлина, с уханието на чиста смирна; Присъствието Ти, Господи, е застанало величаво пред мен и ах, сякаш съм и аз царица, издигаш ме, за да прегърнеш душата ми, деликатно шепнейки в ухото ми Своята Обич:
“гълъбице Моя, болея от обич към теб; идвам от най-високото небе да те посетя, oставих настрана Короната Си и слязох от Престола Си, няма да отлагам, само още малко сега, много малко, и анатемата ще бъде премахната, ще ви обновя и ще ви върна божествеността ви;
“любима Моя, на теб, която жадуваш за Обичта Ми, ще дам даром вода от кладенеца на Живота, твоят Цар няма да има никаква почивка, любима на Душата Ми, докато не Му позволиш да запечата на сърцето ти Божествената Си Целувка, Целувка от Устата Му; не забеляза ли как слънцето потъмнява всеки път, когато се съмняваш в Обичта Ми?
"приближи се до Мен, прескъпа душа, и ще излея върху теб неизброими съкровища от Свещеното Си Сърце; съхраних ги само за теб, за да направя душата ти красива като през пролетта и в кула от слонова кост, Небе само за Мен; не разбра ли, че те присадих за Мен? нека чуя отново гласа ти…”
колко си Великолепен, Помазанико, Жертвен Агнец на Бога, заобиколен от Своите ангели и всички светии, Неудържим, Отражение на Отеца, Светлина Трисвята, Един в Трима, Трима в Една Светлина, по-Ярък от хиляди слънца, как бях удостоена да видя Сина и в Сина, Отеца?
“не си ли чувала, гълъбице Моя, че смирените ще се радват в Мен и че най-бедните ще ликуват в Присъствието Ми? не забеляза ли слабостта Ми към окаяните и как се радвам да поучавам бедните?”
Боже мой, Боже мой! коя е тази, която се издига като зора, блещукаща в светлосянката като зорница? коя е тази по-ярка от луната, украсена със слънцето, а в Сърцето Й широко отворена Врата?
“Тя е Царицата на Небето, Тя е Моята Майка и вашата Майка, най-чаровната от жените, красива като Небето, сияйна като Славата Ми, уникална в Съвършенството Си, Наслада на Душата Ми, Тя е Жената с дванадесетте звезди за корона на Главата Си, Съдът на Славата Ми, Отражение на Вечната Ми Светлина; Тя е Тази, чието Присъствие в Дворовете Ми засенчва всички съзвездия взети заедно; Тя е Съдът на Истинската Светлина, на Словото станало плът и живяло сред вас, Тя е Благодат в Благодатта, и най-Сладката Песен на псалтите; Тя е Темата на Радостта Ми, Честта Ми и Гордостта Ми, Тя е Вратата за Небето, Тази, която показва на децата Си как да влезнат в Царството Ми, Тя е Шедьовърът Ми, Утешителката на вашия Утешител, Съизкупителката на вашия Изкупител, Невестата на Светия Ми Дух;
"дъще, няма да си почина, докато не те доведа и теб в Дома на Майка Си, в Стаята на Тази, която Ме зачена, за да разкрия и на теб Красотата Й, тогава, като светкавичен удар, всички тайнства, които ти се струваха като кладенец от загадки, ще бъдат внезапно разкрити и на теб, любима Моя, и ще разбереш защо Жената облечена в Слънцето слиза сега от Дворовете Ми при всички вас в един така мрачен момент; нека очите ти, гълъбице Моя, да бъдат насочени напред, погледът ти да е право пред теб;
“от Пътя, по който минах, ще се завърна, обич Моя, ще дойда и ще се погрижа Аз Cамият за Лозето Си; Емануел ще бъде с вас;”
(Край)
… харесва ли ти?
Много!
благослови Ме тогава, възхвали Ме и Ме обичай…
Благословено и прославено да е Името Ти, нека Обичта да ни научи да Го обичаме. Нека се научим да Те търсим с простота на сърцето, нека Светият Ти Дух да изпълни целия свят. Не позволявай нито едно от цветята Ти да повехне, а ги направи да процъфтят с фино ухание, за да Те прославят, о, Свети на Светите.
|