Тръненият Венец
Деяния На Обич

7 май 1987

обичам те, Аз съм, Женихът ти,

цвете Мое, ще те пречистя; ще продължа да те засищам, съживявайки те със Светлината Си и хранейки те със Силата Си; Васула, ще те почета, като ти позволя да носиш трънения Ми венец;

Иисус, как можеш да ми се доверяваш?

обичам те; носейки венеца Ми, ще разбереш присмехите, които понесох, защото и на теб в скоро време ще ти се присмеят; не забравяй, ще страдам, докато ти ще страдаш, защото съм в теб и ти в Мен; съединих Себе Си с теб, едно сме; ела сега, любима, ще продължим Делата Ми; ще ти дам достатъчна Сила до края;

(В това послание, както разбрах по-късно, Иисус ме подготвя. Ще ми се подиграят и ще ми се присмеят. Поне, Той е с мен, ще си поделим заедно присмехите. Веднъж тласната в света за моя апостолат, присмехите и преследванията ще започнат.)

Иисус, знаеш ли, дори не успях да Ти кажа сто пъти “Обичам Те”, а ми беше поискал да го казвам хиляда пъти!

Васула, ах, Васула, не знаеш ли, че всяко деяние, извършено с обич Ми казва “обичам Те”; можеш да Ми показваш обичта си и по този начин;

всичко, което правиш в живота си, го правиш на Мен;

ела; разкраси се! цъфти! сияй! благоухай! украси Ме с венци на обич; всяко едно от листцата ти нека замени един трън от трънения Ми венец; колкото повече листенца, толкова по-малко тръни Ме пробиват; обичам те; обичай Ме; научи и други да Ме обичат; покажи им призива Ми;

С помощта Ти им го показвам. Не мога да направя много.

обичай Ме и лекувай Раните Ми; сълзите, които се леят за Мен нека бъдат успокоителен балсам за Раните Ми; Васула, венците не са само за погребенията - правят се и за невестите; позволи Ми да ти поставя венец през август;

8 май 1987

Иисус, днес имам толкова неща да свърша в къщи, но две думи от Теб ще ме направят щастлива!

само две? обичай Ме;