Йесуа, Лама Савахтани?
19 май 1993
(Въпреки че Иисус продължи да ми диктува, откакто пристигнах в Израел не усещах Присъствието Му. Беше пълна пустиня!)
Лама савахтани?
Нима ме придружаваше през целия път
в страната Tи, Израел, за да ме изоставиш?
Ако Ти си Светият,
който ме доведе в родината Си,
за да ходя там, където Ти ходеше,
да дишам и да усещам въздуха на земята, който Ти някога дишаше
и да вкусвам продуктите, който Ти Самият беше вкусил,
да не би, за да ме изоставиш?
Защо си тогава така далеч от мен?
Защо мълчиш?
ЙЕСУА, ЙЕСУА лама савахтани?
Нима ме доведе до Елеонския Хълм, за да ме напуснеш?
Да не би, Господи мой, за да чувствам самота?
Мъченията Ти в Гетсимания?
Да ни би да искаш да почувствам
ужасните отхвърляания и предателства, които понесе?
Да не би да показваш на душата ми,
откъде мина чувствителното Ти Сърце онази нощ?
Защо тогава се криеш от мен в страната Си?
Знаеш колко много душата и сърцето ми
примират от обич към Теб и как копнея, о, как копнея
безспир да Те съзерцавам, до лудост!
ЙЕСУА, знаеш как жадува душата ми за Теб,
тогава защо ми обърна Гръб?
ЙЕСУА, защо Те радва
да късаш всяка жилка на сърцето ми?
Ти направи от мен Мишена за Лъка Си,
запращайки една след друга стрелите Си,
трябва ли да се прикрия от дъжда на стрелите Ти?
Сега, като Те загубих, как да остана сама?
Доведе ме дотук, за да ме изоставиш?
ЙЕСУА, загубих всякакъв вкус към живота сега, когато Ти си отиде…
но кажи ми поне причината за внезапното Си решение!
Правилно ли е от Твоя страна
да ме отведеш в родината Си и да ме пренебрегнеш?
Да не би да имаш задни помисли за мен?
О, Верен мой ЙЕСУА,
провиквам се към Теб, но Мълчанието е единственото, което чувам.
Намирам се в сърцето на родната Ти страна,
но не обръщаш внимание на клетата ми душа.
Когато отидох при портите на Йерусалим,
когато заех мястото си в страната Ти,
едва бях стъпнала на земята Ти,
възхваленията ми отекнаха във всяко ухо.
Влизайки в града Ти, Ти ме остави да се надявам,
но едва влезнала,
лиши душата ми от Светлина Cи.
Когато човек е лишен от Присъствието Ти,
не го ли усеща Сърцето Ти?
По Собствена инициатива
прокара път, за да стигна до Теб
и сега изпитваш удоволствие, потопявайки ме в мрак.
Нощта е единственият ми съпътник.
Ако минеш покрай мен, няма да Те видя…
Ако ме докоснеш, няма да Те усетя,
нито ще доловя Присъствието Ти.
Как тогава ще вървя сега без Светлинато Ти?
Изпълнена съм със страх пред тази празнота.
Защо го правиш това на вярната Си приятелка?
ЙЕСУА, по този начин ли
се отнасяш към гостите Си?
Ще изложа случая си на Вечния ни Отец,
както и на този,
когото Ти ми даде за съветник;
aко съм невинна, те ще ми дадат Надежда.
(Същата сутрин изложих случая си на отец О'Карол и се разплаках.)
(После, по-късно същия ден, видях с очите на душата си моя ЙЕСУА на входа на гробницата Си и преди да влезна в нея, вдигна Ръката Си, докосна с Палеца Си челото ми и го прекръсти бързо няколко пъти, благославяйки ме.)
(Същата нощ:)
мир на теб, толкова малка ти! смелост! не се страхувай; чуй Словата Ми: да не би да поставяш под въпрос Верността Ми, Предаността Ми и Благостта Ми? не си ли чувала, че са неизмерими? осъзнай как Аз Самият бях сломен в тези моменти на изкуплението ти; не получавам достатъчно тамян и успокояващи ухания в Собствената Си страна; използвах те да усмириш ревностната Ми обич, ах… и за да ти припомня събитията от миналото Ми;
ти си Моята гостенка, нали? добрият домакин няма ли да се отнесе великодушно към гостите си и няма ли да се погрижи нищо да не им липсва? защото, бях решен да направя душата ти да напредне… но сега, на Свой ред, ще ти задам въпрос, само един; усъмни ли се в Присъствието Ми при входа на Гробницата Ми?… отговори Ми...
Да, леко, Господи.
истина ти казвам, благослових те с Палеца Си върху челото ти, повече от един път… разбираш ли колко много те търпя? така че това, което искам от теб е толкова малко... учи се от Мен; учи се от Търпението Ми и от Толерантността Ми, и разбери колко много ви търпя;
(Точно след това послание, което беше дадено около полунощ, Иисус ме помоли да остана будна час и половина, за да Му правя компания и да Го боготворя. Обичта и Верността се бяха навели от небето в прегръдката ми… И Съпругът на цялото човечество се радваше, че беше обичан, удължавайки посещението Си. А аз, в своята окаяност, получих още веднъж уверението за Вярна и Вечна Обич.)
| 
