Да Бъдем Всички Един

17 януари 1993

(В навечерието на седмицата за Единството, Лос Анджелис)

Господи, моля се така, както Ти се молеше:
да бъдем един, както Отецът е в Теб и Ти в Него,
така че останалият свят да повярва,
че Отецът беше, който Те изпрати;
моля се за това, както и за овцете,
които не са от Твоята Кошара,
да чуят и те Гласа Ти,
моля се за Мюсюлманите,
Евреите и други,
от днес нататък да Те обикнат.
Амин.

чух те, чух те, приятелко Моя; накрая всички ще Ме боготворят;

18 януари 1993

(Сакраменто)

(Днес е рожденият ми ден и първият ден на седмицата за Единството. Някога на този ден се празнуваше и Седалището на Петър. Днес бях поканена от преподобния епископ Франсис А. Куин да говоря в Катедралата на Пресвятото Тайнство. Следобед, точно преди срещата ми, хората, които ме бяха поканили, ми поднесоха подарък. Когато го видях, почувствах, че идва от Иисус. Защото на 21 октомври 1992 ми беше казал тези думи: ... “радвай се и ликувай, тъй като на свой ред, ще ти давам Чашата Си... възнамерявам да доведа нациите една след друга да живеят под сянката Ми и да повярват, че Отецът Ме е изпратил; да, ще дойде Денят, когато всички земни ръководители, губернатори и влиятелни хора, цялото население, ще Ме признаят като Христос, Сина на Живия Бог; и отвсякъде хората ще вдигнат благоговейно ръцете си в молитва и боготворение, всички в един глас и едно сърце...” И ето какво ми бяха подарили: позлатен Дископотир. На него бяха гравирани следните думи:

Да бъдат всички един
Празник на Християнското Единство
18 януари 1993

След изказването ми, двамата присъстващи епископи отслужиха Литургията. Хорът пееше в катедралата и всичко беше величествено. Използваха моя Дископотир по време на тази Литургия за Единството, освещавайки в него Скъпоценната Кръв на Иисус.

Докато се изказвах в Kатедралата, и гледайки насъбралите се хора, около 1800 души, почувствах тъга. Бях изпратена от Господа да се изкажа за Единството, но присъстващите бяха почти 98% Римокатолици; “но от хората на народа ми¹ нито един не беше с мен.” Имаше дори Мюсюлмани и Евреи в Катедралата… Но за рождения ми ден Господ беше запазил за по-късно Своята изненада. - Точно преди Литургията влезе Православен свещеник с помощника си. След Литургията поиска да говори с мен. Срещнахме се в сакристията и разбрах какво ми беше казал Господ: “Русия ще бъде страната, която най-много ще Ме прослави.” Беше Руски Православен свещеник…

В мрака на разделението ни ще светне малка светлина на надежда за единството. Тази малка светлина на надежда е Русия. Единството ще дойде чрез Русия и тя ще прослави Бога! Казах на Pуския свещеник, че беше подаръкът на Иисус за рождения ми ден. Казва се отец Василий, съответното мъжко име на името ми, Васула.

Другият знак за това, че единството ще бъде донесено от Русия, беше, когато помолих Господ да избере молитва за въведение, Той избра молитвата на Pуския свещеник, отец Сергей Булгаков. Господ ми беше поискал да отворя наслуки, което и направих и очите ми видяха първо тази молитва, която бях написала на 29 декември 1989. Ето я отново:

“О, Иисус Христос, Господи наш и Спасителю,
обеща ни да пребъдваш винаги с нас.
Ти наистина призова всички Християни
да се сближат и да споделят в Теб Тялото и Кръвта Ти.
Но нашият грях ни раздели и нямаме силата
да си споделим заедно Святата Ти Евхаристия.
Изповядваме греха си и Те молим, прости ни
и ни помогни да служим на пътищата на помирението
според Волята Ти.
Разпали сърцата ни с огъня на Светия Дух,
дай ни дух на мъдрост и вяра, на храброст и търпение,
на смирение и твърдост, на обич и покаяние
чрез молитвите на всеблагословената Майка на Бога
и на всички светии.
Амин.”)