Последният Ми Силен Вик От Кръста Ми

29 април 1987

(На следващата сутрин.)

Аз съм, Господ Иисус; чу Вика Ми, Аз бях; събуди те,¹ извиках от Кръста Си, беше последният Ми силен вик, който издадох, когато бях в плът, вик изпълнен със страдания, болки и огорчения, който проехтя от дълбините на Душата Ми, пронизвайки висините на Небето; разтърси основите на земята и разцепи на две сърцата на онези, които Ме обичаха, както разкъса завесата в Храма; вдигна на крак преданите Ми последователи, както разбуди мъртвите от гробовете им, помитайки пръстта, която ги покриваше, както осуети Злото;

силен гръм разтърси самите Небеса горе и всички ангели, треперейки, паднаха по очи и Ми се преклониха в пълно мълчание; Майка Ми, която стоеше наблизо, чувайки Вика Ми, падна на коленете Си и покри лицето Си, ридаейки, взе със Себе Си този последен вик до деня на упокоението Си; страдаше…

огорчен съм; още страдам заради многобройните нечестивости по света; злина, беззаконие и егоизъм; викът Ми се усилва от ден на ден; бях изоставен сам на Кръста Ми, сам да нося върху раменете Си греховете на света, сам да страдам, сам да умра, проливайки Кръвта Си, която покри целия свят, изкупувайки ви, любими Мои;

същият този Вик е сега на земята като ехо от миналото, дали живея между сенките на миналото? напразна ли беше Жертвата Ми? как можете тогава да не чувате Вика Ми от Кръста? защо затваряте ушите си и Го оставяте да се загуби?

Господи, за кого е това послание?

за всички онези, които имат уши да чуят Вика Ми;

(Трогнах се много, научавайки колко е страдал съвсем сам, и че още страда.)

Боже мой, приемам да бъда, както Ти желаеш от мен да бъда в посланието Си от 23-ти април, жертвата Ти, прицелът Ти, позволи ми да нося Кръста Ти вместо Теб и ми позволи да Те облекча. Позволи ми да Те утеша. Не съм сама. Както бях казала преди, с Теб съм!²

обичам те, малка гълъбице, задоволих те с всичките Си благодати; позволи Ми да те използвам за собствените Си интереси и за собствената Си слава, не задържай нищо за себе си и се грижи единствено за интересите Ми; прослави Ме, работи за Мен, прибави към своите страдания и Моите страдания;

Иска ми се целият свят да възхвалява Името Ти и гласът му да стигне до Теб.

единството ще укрепи Църквата Ми; Единството ще Ме прослави; Васула, обичай Ме;

Научи ме да Те обичам, както Ти искаш, Господи.

ще го направя; няма да те изоставя; не се уморявай да носиш Кръста Ми; до теб съм, споделяйки Го, любима;

(В Париж по време на Великден:

Когато Архимандритът ми каза, разглеждайки Посланието, “Чудо е”, си помислих колко е прекрасно, колко е хубаво да ни дава Бог Послание, от друга страна обаче колко е ужасно, ужасно, защото показва един наскърбен Бог, страдащ Бог; Бог дава Послание в агония, нещастен и изоставен от мнозина. Това е тъжно Послание.)

Уча ли се изобщо, Иисус? Не че търся удовлетворение за себе си, но поне да знам къде се намирам. Искам да кажа дали изобщо напредвам!

Васула, Аз, Иисус, съм пред теб и действително растеш; възкресих те от мъртвите и те нахраних; храниш се от Хляба Ми; Светлината Ми свети върху теб, Аз съм Учителят ти и се учиш от Мъдростта;

Иисус, много пъти ми напомняш да стоя малка и да остана нищо, сега ми казваш, че раста?

да, трябва да растеш в дух, в обич, в скромност, в смиреност, във вярност; нека всички добродетели да растат в теб, но остани малка в тщеславие, в злина и във всички ненавистни и омразни в очите Ми практики; искам да станеш съвършена;