Къде Са Приношенията, Които Ми Дължиш? Идвам При Всички Вас Със Сърцето Си В Ръка Светлината На Тялото
14 февруари 1991
мир на теб;
цвете, обичай Ме; святостта не идва в един ден; остави се изцяло на Мен; боготвори Ме и Ме обичай и Аз ще направя останалото; не заспивай; душа, греховете ти са многобройни, както и раните, които Ми причиняваш; всеки път, когато прегрешаваш, това идва върху Мен като удар, като бич, или като забиването на гвоздей в Тялото Ми; защо, Васула? защо? Аз, който ти разкрих Святото Си Лице, да не би да ти разкрих Лицето Си, за да бъде ударено? и да не би да ти показах Раната в Сърцето Си, за да Го пронижеш още повече? на земята няма човек по-окаян от теб! о, колко си жалка! не си тръгвай сега, седни и чуй какво имам да кажа; ако не беше Безмерната Ми Милост, Бащината Справедливост щеше да те удари и щеше мигновено да повехнеш; да не би да те учих да прегрешаваш? къде са приношенията, които Ми дължиш? къде са жертвите, които Ми обеща, душа? защо Ме пренебрегна? дойде Великият пост; Великият пост ще те доведе обратно при Страданието Ми, но ти не си нито готова, нито подготвена; изпълних те с Небесна храна, за да растеш в Светлината Ми и да се превърнеш в светлинен съд, направих те Моя и с вечна Обич те вдигнах от ямата, за да станеш Моя невеста в Присъствието Ми и в присъствието на ангелите Ми, завинаги, но клепачите ти, натежали от сън, те надвиха; о, Васула Моя! ако знаеше само колко Аз, Господ, те обичам! жаден съм за обич;
зная, скъпо дете, че времената, в които живееш са лукави, но не те ли научих да различаваш доброто от злото? и сега почвата на Територията Ми отново загрубя; кажи Ми, със свои усилия ли видя Светлината? не, Аз се трудих в теб; за да те държа в Светлината Си, изливах върху теб благодати една след друга; отнесох се с теб, не както заслужаваха греховете ти, отнесох се с теб така, както никога досега не съм се отнасял с душа; дадох Обич в замяна на апатия; Нежност за несвятост; Милост за нищета; да, показах Святото Си Лице на греха; отнесох се с теб, както се отнасям с украшенията на Сърцето Cи; молих се на Отеца за теб, Васула, да си спомни Жертвата Ми и по този начин да те пощади,
О, Боже, не исках да Те раня, нито да Те разгневя!
Аз съм постоянен в предаността Си, цвете; и Обичта Ми към теб е вечна; учи се от Мен; бъди постоянна; ела, искам те в Присъствието Си, съвършена! искам душата ти да е като напоена градина, изпълнена с Росата Ми и излъчваща деликатен аромат, така че да се радва Душата Ми в теб;
Васула, желаеш ли да изпълниш Волята Ми?
Желая да изпълня Волята Ти, но изглежда, че правя само обратното, Господи…
ще ти помогна да продължиш делото Ми; остави всичко в Ръцете Ми; о, дете Мое, подвластна си на греха, но ела при Мен, махни тези люспи от очите си и погледни кой стои пред теб… Вечно Съществуващият е лице в лице с теб! говорейки и предоставяйки ти в Ръката Си, Сърцето Си; искаш ли това Сърце на своя Бог? вземи Го, поднасям ти Го, душа; протегни ръцете си, за да получиш Сърцето Ми;
Не съм достойна за Обичта Ти, Господи…
зная, но никой не е достоен за Обичта Ми, и ето как идвам днес при всички вас; идвам при всички вас със Сърцето Си в Ръката Си; не казвайте: “прегреших” и да Го отхърляте; казвам ви: Голямата Ми Милост ви е простила, затова елате, елате и вземете това Сърце, което ви обича; не сте ли чували колко дълго е търпението Ми? Състраданието Ми е огромно; елате, не Ме отпращайте от ден на ден; занапред, дъще, искам да бъдеш вярна на убежденията си и искрена към Мен;
съсредоточи се върху Святото Ми Присъствие; никога не отсъствам; ти си, която затъмняваш светлината в очите си с натрупаните ти грехове и нечистотиите, които душата ти всекидневно поглъща д степен да ослепяваш; светлината на тялото ти е твоето око, когато окото ти е здраво, цялото ти тяло е изпълнено и то със светлина, но когато е болно, тялото ти също ще бъде в пълен мрак, и в твоя мрак, със затъмнената светлина в очите ти, не можеш да Ме видиш, но Аз никога не отсъствам;
Васула, днес ти говорих ясно, от Обич; тъй като си по-склонна към бунт и грях, отколкото към това, което е свято, ще си позволя да ти говоря ясно, в ревностната Си Обич; недей да си мислиш, че ревностната Ми Обич може лесно да бъде отстранена; о, не, когато отварям Устата Си, то е, за да говоря за спасението ти, а не за присъдата ти; позволи Ми от Обичта Ми да те укорявам от време на време;
|