Ще Направя От Теб Свой Олтар

22 март 1987

спокойствието е това, което обичам; ще работиш спокойно, а не прибързано; върнах се с книгата Си;

Какво съдържа тази книга?

написал съм в нея няколко имена на души; души, които предстои да съживят Пламъка Ми, Пламъка на Обич; искаш ли да прочетеш там, където ти показвам?

Да, Господи, обезпокоих се за тази малка книга, която не можех да прочета.

зная,

(Мога да видя, обвивката й е мека и златна.)

да, обвивката й е златна; погледни вътре и прочети, “ще направя от теб Свой олтар, върху който ще поставя огнените копнежи на Сърцето Си, Пламъкът Ми ще живее в теб; черпи от Сърцето Ми и изпълни сърцето си; Аз, Господ, ще запазя Пламъка Си завинаги неугасим;” искаш ли сега да целунеш книгата Ми, дъще?

(Направих го.)

ще ти кажа;

(Имах един въпрос.)

това е духовно напътствие за избраните Ми души; сега знаеш;

(По-късно, вълната на несигурност и съмнение отново ме обзе.)

Васула, не се страхувай; Аз съм, Иисус; чуй, любима, всички напътствия съдържат и своите страдания; при теб е неувереността, която те кара да страдаш; не казах ли, че страданието пречиства душата ти? приеми го и Ме остави свободен да направя това, което е най-добро за теб; позволи Ми да действам в теб; готова ли?

Да, стига да си Ти, Иисус.

Аз съм Иисус, Спасителят ти! заедно ще страдаме, заедно ще се стремим; ето, опри се на Мен; ела, нека заедно да прочетем;

(По-късно:)

тук съм! живей за Мен; прославяй Ме, като Ме обичаш; ела, всичко е за интересите Ми на Обич и Мир; никога не се отричай от Мен; лукавият винаги ще се опитва да се намеси, за да спре възнамеренията Ми, но ще надделея, затова, осланяй се на Мен;

Но, Господи, мога ли да се оплача от някои неща?

чувствай се свободна с Мен, Васула;

Искам да Ти кажа какво ме смущава, възможно е всичко това, което мисля или казвам да е погрешно, така че това, което върша да е погрешно. Вярно е, нямам реална подкрепа, искам да кажа, че съм тук и пиша послания, които получавам от Теб. Сега, други очевидно са имали също като мен напътствия или послания, произхождащи от Теб, но тези хора са били в повечето случаи в манастири; били са заобиколени от монаси, свещеници, епископи и т.н., когато тази свръхестествена близост им се е случила в живота, те са били внимателно наблюдавани и следени отблизо, по този начин е било лесно да предадат писанията си на игумените, след това на епископа и оттам на Папата. Всички взаимно са приемали, че произхождат от Теб.

Може и да греша, но изглежда е било по-лесно за тях да ги приемат от човек от техния кръг, когото добре са познавали и така, те били редактирани; поне част от тях. Били са одобрявани.¹ А ето аз, се обърнах към свещеници. Случи се да са Католици, за мен, като Православна гъркиня по кръщение, не е от значение кои са, дори ако аз съм Католичка и свещениците Протестанти, няма да избирам; всички сме Християни. Няколко свещеника знаят сега за това. Реакциите на всеки един от тях се различават една от друга, като нощта от деня. Един от тях казва и до днес, че тези послания са от Лукавия, с други думи съм обладана, обладана от някакъв дух; аз обаче зная, че си Ти, Всемогъщият Бог. След като прочете малък откъс, той се произнесе и не пожела въобще да се промени. Когато разбере, че не съм обладана, може да заключи, че става дума за подсъзнанието ми. Всичко, освен Теб. След това, реакцията на друг беше следната: “Да, продължи да пишеш, защото е божествено и от Бога”, тоест вярва, че са Божи cлова. Hо е много зает да разпита или дори да види какво е “продължението”. Това е, което ме учудва, aко вярва, че Бог се старае да оповести послание, защо тогава не се занимае повече и да види за какво става дума?

Трети свещеник беше информиран и добросъвестно ме изслуша, като от време на време поглеждаше часовника си, каза, добре, продължи, великолепно е, продължи да пишеш. Поисках му да дойде отново, когато пожелае и да поговорим за това. Повече не го видях. След това друг свещеник беше информиран и той каза, като прочете само една-две страници, “Hе искам да изкажa никакво мнение, но ние Католиците сме предупреждавани, че и лукавият действа по същия начин.² Не твърдя, че е лукавият, но ни се казва да бъдем внимателни.” Доста честно, казах, но тогава, след като всички са единодушни поне в едно, което е: че е свръхестествено, защо не погледнат по-сериозно, за да го проумеят и да го изяснят?

В края на краищата, те са хора, които търсят Бога, първият, който каза, че е ЛУКАВИЯТ, след това ми каза, че Бог дава послания и има много, много книги по света с такива послания, и че това е много често; има толкова много напътствия по свръхестествен начин, така че е много обикновено, но най-вече в техния кръг.

Друг свещеник ми каза, че те се наричат Божествени Откровения на Сърцето и са от Бога; след това ми даде адреса на един проф. мистик, да го намеря и да говоря с него. Зная, че ако бях “една от тях”, щеше да ми е по-лесно. Просто съм извън техния кръг и външният ми вид също не подхожда.

Аз съм Иисус; Васула, опри се на Мен и си почини; епоха, о, епоха, зае позиция, без дори да зърнеш словата Ми? да не би да Ме прославяш привидно и защитавайки Ме неволно Ме осмиваш?

Васула, обичам те; осланяй се на Мен, любима;

Господи, има много още неща, когато Ти казвам или Ти показвам чувствата си на съмнение, почти съм сигурна, че Те наранявам, понеже се съмнявам, и ако не се съмнявам, и не си Ти в напътствието, отново Те ранявам. Каквото и да правя, било да се съмнявам или да вярвам, Те ранявам. И това ме натъжава, защото искам да бъда последната, която ще Те нарани! Страдам и за това.

о, дъще, не тъжи; никога не си мисли, че обичта Ме ранява; ти само се храни от Мен; Аз съм Иисус, Иисус Христос, и това е Моят хляб, който ядеш; душа, о, любима душа, не се измъчвай повече; вярвай Ми, любима ти, и се чувствай обичана от Мен;

Прости ми, че съм толкова слаба…

прощавам ти напълно; чувствай колко много те обичам; слабостта ти е това, което най-много Ме привлича, неизказаната ти слабост! окаяността ти е вън от всяко описание; о, ела при Мен тук, вътре в Сърцето Ми, остави душата си да изчезне изцяло в Мен; бъди Мое небе, обичам те; имай сега Мира Ми.