Бореше Се С Мен

22 декември 1990

Иисус мой?

Аз съм;

отнасям се с теб много благо, за да можеш, като Мое цвете, да растеш; искам да си силна и повярвай Ми, ще го направя възможно; ще бъдеш силна, дъще, защото носиш Словото Ми; пред теб, Аз Съм, за да съборя всички бариери, които се появяват, докато ти свидетелстваш; Аз съм Всевишният и ти казвам, дъще, ще се погрижа никоя долна сила да не те спре да провъзгласяваш Посланието Ми;

изведох те от страната на Египет, за да Ми отговориш в чужда страна и да свидетелстваш на народ, който не е твой; затова, въпреки че поведението ти беше ужасяващо и сетивата ти опетнени, пречещи ти да видиш Светлината, Милостта и Състраданието¹ бяха трогнати от изумителната ти нищета, вина и окаяност, и ти се притекоха на помощ;

не-е, Васула, не заслужаваше нито един от Даровете Ми; защото в Ръката Си имах служители, които Ме почитаха, произнасящи Името Ми единствено в святост, които безспир Ме благославяха, възпяваха от все сърце Святата Троица; но въпреки това, Сърцето Ми, Бездна на Обич, повика теб; беше натрупала в Сърцето Ми мъка след мъка, предателство след предателство; бореше се с Мен, малко създанийце… но знаех, че сърцето ти не е разделено и щом веднъж го завладея, ще стане изцяло Мое; произведение на епохата ти, бореше се с Мен, но в битката те повалих и те завлякох в праха и в пустинята, където те оставих, съвсем сама;

осигурих ти ангел пазител от началото на съществуването ти, за да те пази, утешава и напътства, но Мъдростта Ми нареди на ангела ти пазител да те напусне и да те остави да се изправиш сама в пустинята; казах: “трябва да живееш независимо от голотата си!”² защото никой не може сам да оцелее!³ Сатаната щеше изцяло да те завладее и да те погуби; дадох и на него нареждането Си; забраних му да те докосва; тогава, в своя ужас, ти си спомни за Мен и погледна към Небето, търсейки Ме в отчаяние; риданията ти и умоленията ти внезапно нарушиха смъртната тишина, която те заобикаляше и ужасените ти викове пронизаха небесата, стигайки до Ушите на Светата Троица…

“дете Мое!” отекна изпълнен с радост Гласът на Отеца в цялото Небе;

“ах… ще я накарам сега да проникне в Раните Ми⁴ и ще й позволя да яде Тялото Ми и да пие Кръвта Ми; ще я венчая за Мен и ще бъде Моя за вечността; ще й покажа Обичта, която изпитвам към нея и устните й занапред ще жадуват за Мен и сърцето й ще бъде Възглавието Ми; ще се покорява с готовност и ежедневно на Праведността Ми; ще я направя олтар на Обичта Си и на Страданието Си; Аз, и само Аз, ще бъда единствената й Обич и Страдание; и ще я изпратя с Посланието Cи до краищата на света, за да завладее един нерелигиозен народ и при народ, който не е дори нейният; и доброволно ще носи Кръста Ми на Мир и Обич, поемайки пътя към Голгота;”

“и Аз, Светият Дух, ще слезна върху нея, за да й разкрия Истината и дълбините Ни;⁵ ще напомня на света, чрез нея, че най-големият от всички дарове е: ОБИЧТА;”

“затова, нека празнуваме!⁶ нека цялото Небе да празнува!”

...хванах те за ръка и те оформих, за да станеш жив знак на Голямата Ми Обич; - свидетел на Свещеното Ми Сърце, и на обновлението на Църквата Ми;

(Говори Отецът, след това Синът, след това Светият Дух.)

Аз съм Възкресението;

(Обяснениe към това послание:

В началото, когато съвсем неочаквано ангелът ми пазител се беше доближил до мен, за да отвори път за Господа, аз, като “професионална” грешница, не изпитвах обич към Бога. Дори когато ангелът ми ми разказваше неща за Небето, бях просто доволна да бъда с него. Не търсех нищо повече. Когато Бог се приближи до мен, заемайки мястото на ангела ми, бях донякъде разочарована. Чувствах Го като чужд, тъй като поради запознанството с ангела си, чувствата на изненада се бяха превърнали в чувства на обич. И освен това, не можех да разбера защо Бог искаше да заеме мястото на ангела ми. Стигнах дори да си помисля, че Бог изпитва ревност, поради обичта ми към ангела ми пазител, и съжалявах за ангела си.

По-късно, след много болезнено пречистване дадено ми от ангела ми, Бог се приближи за втори път, заемайки отново мястото на ангела ми. Остана с мен няколко дена, отваряйки сърцето ми бавно и с Mъдрост, за да не ме уплаши. И тъкмо, когато започнах да се отварям към Него, Той изчезна и се скри. Обръщах се на всички страни, търсейки своя ангел, но и него не можех да намеря. Усетих няколко души⁷ да се приближават, измолвайки от мен молитви и благословии. Помолих се за тях и ги благослових. След това ми поискаха да ги благословя със светена вода. Изтичах бързо в църквата, за да донеса светена вода за тях и ги благослових, поръсвайки ги със светената вода. Възползвах се, за да ги попитам дали не са видели ангела ми и Toзи, когото сърцето ми беше вече обикнало, но не получих отговор.

Всеки изминал ден изглеждаше като година. Търсех Мир, но не можех да намеря нищо. Бях заобиколена от много хора и много приятели, но никога досега не се чувствах по-самотна и изоставена, както през тези дни. Сякаш минавах през ада.

Много пъти виках ангела си да се върне при мен, но не, беше ми обърнал гръб и си беше заминал! “Душата ми погина заради бягството му, търсех го, но не го намирах, виках му, но не ми отговаряше.” (Песен на Песните 5,6.) Лутах се изоставена съвсем сама в пустинята цели три седмици, без да мога повече да издържам. Тогава, в отчаянието си, търсейки Небето, извиках на Яхве: “Татко! О, Боже, вземи ме и ме използвай, както желаеш! Пречисти ме, за да можеш да ме използваш!” При този вик излязъл от дълбините на сърцето ми, внезапно Небето се отвори и като Гръм, Гласът на Отеца се провикна към мен, изпълнен с вълнение: “Аз, Бог, те обичам!”

Мигновено се почувствах сякаш излизам от вихрушка в красив мирен свят. Ангелът ми се появи отново и с голяма нежност започна да се грижи за раните ми, тези рани, които бях получила, докато бях в пустинята.

Това стана по време на Великден 1986 г.)