Стените На Светилището Ми Ще Бъдат Отново Изградени
9 юли 1989
(Господ ми даде да прочета пасаж от Писанията, където казва, че наново ще изгради Йерусалим.)
Господи?
 Аз съм; всичко, което прочете, ще се осъществи; Църквата Си, ще я изградя отново; Църквата Ми днес лежи в разруха и в ужасно опустошение, но идват скоро дните, когато всеки човек ще следва Закона Ми; поради Семената Ми на Обич, които посявам сега в сърцето им, ще носят Закона Ми дълбоко на сърцето си и ще бъдат наречени: Свидетели на Всевишния; ще бъдат Hародът Ми и Аз ще бъда Богът им, и ще научат Знанието непосредствено от Cобствените Ми Устни, Аз ще бъда Повелителят им и те ще бъдат Учениците Ми;
ще установя тогава Ред, който няма никога да отмине и всички ще Ме познават от Святото Ми Име, дори онези без никакви заслуги, след като съм Безмерната Милост, Прошка и Състрадание; да, Cтените на Светилището Ми ще бъдат отново изградени, пласт върху пласт, тухла върху тухла; всичко ще бъде възстановено от Собствената Ми Ръка;
ще отида тогава на всеки пътен ъгъл в издирване на мъртъвци и ще ги възкреся един след друг, за да станат новите Ми вестоносци и ще ги изпратя с Духа Cи да служат пред вас, и когато ги запитате: “кой ви дава тази власт?” ще отговорят, че властта им се дава от Самата Власт; и вие, любими Мои, които страдате в тази пустош, ще станете като напоена градина, като воден извор, чиито води никога не пресъхват; Обичта ще живее сред вас, и ще бъда обкръжен от Собствените Мои, да Ме възхваляват, да Ме прославят, всички обединени под Новото Ми Свято Име, и бунтът ще спре и ще стигне до своя край; пронизан от Словото Ми, ще бъде прострян мъртъв, за да не стане никога вече; възнамерявам да ви избавя от ръцете на Лукавия, укрепвайки ви в Светлината Си; само заради онези, които Ме обичат и се жертват за Мен, ще намаля Огъня Си; заради вас, любими, Ръката Ми няма да падне толкова тежко, колкото ви беше казано;
вината на епохата ви продължава да е голяма и греховете й неизброими; нечестивостта й е толкова тежка, че дърветата ви почти не дават плодове; изненадвате ли се, че не виждате грозде по лозите? нито плодове по овошките? нито зелени листа вече? изненадвате ли се, че не цъфтят вече и не издават никакво ухание? това е така, защото враговете Ми отровиха изворите Ми, които напояват градината Ми, за да изсъхнат и малкото плодове останали върху тях; видях ги да изтръгват едно след друго цветята, коварни и порочни като усойници, теидват нощем в Светилището Ми, разгръщайки без страх презрените си наклонности, такова съучастие на зли хора, че нито един от тях не се отказва от злодеянието си;
Но, Господи, би трябвало да знаят, че ги наблюдаваш!
бунтовници са, бунтуват се срещу Закона Ми, това са онези, за които Писанията казват: “превързват раните на народа Ми без загриженост; казват мир, мир, но мир няма, нямат срам, нито обич, безсърдечни са;” но ще поваля с един удар на Диханието Си тези бунтовници, ще поваля всички тези Каини, които се възцариха на високите седалища на Лъжата; за какво са Ми необходими престолите им? предупреждавах ги и колкото повече ги предупреждавах, толкова повече отказваха да чуят, да не би да се обърнат към Мен и да се променят;
тези Каини настояха в отстъпничеството в продължение на няколко десетилетия, без никога да изоставят злодеянията си; прилепени са към илюзиите и лъжата; тъпчат преданите Ми и онези, които остават верни на Моя Петър; да, осмиват всички онези, които продължават да вярват в него; тези Каини навредиха на Църквата Ми до степен да превърнат Очите Ми в Извор на Сълзи, плачейки по цял ден и цяла нощ…
Боже мой, каква болка ми причиняваш…
Повелите Ти са толкова прекрасни.
Защо трябва някой да Ти го прави това?
Повелите Ти са вечното ми наследство,
о, Господи, така Любящ и Нежен,
и очите ми леят сълзи за това,
че другите пренебрегват Закона Ти.
ето защо; изпращам ви именно тези, които наричате безсилни, недостойни, презрени и глупави; възнамерявам да ви засрамя всички, които се смятате за мъдри, ще бъдете изненадани, тъй като възнамерявам да ви объркам до такава степен, че да не разпознавате собственото си име и откъде идвате;
любима, почини си сега; надявам се да прекарам още известно време с теб, бъди бдителна за всички опасности, остани твърда във вярата и нека всичко, което правиш, да бъде правено с обич; благославям те; ние, нас?
За вечността, Господи мой.
ела, почини си в Свещеното Ми Сърце, твоя Дом;
| 
Пс. 119:136
