Аз Съм Животът ти - Остани Моя Жертва
26 март 1989
(След посещението ми в Гарабандал.)
бях те помолил да осветиш Гарабандал; вдигнах те там и сега ти го направи;
помни, Пътищата Ми не са пътищата ви, научих те да се оставяш изцяло на Мен, да оставяш място, за да може Духът Ми да диша в теб, разбираш ли? никога няма да те изоставя;  възнамерявам да те използвам до края, за да изпълниш мисията си; позволи Пръстът Ми да си почива върху теб, позволявайки по този начин да бъдат издълбани върху теб желанията на твоя Бог;
роза Моя, обичам те; като идваш при Мен по този начин, ти спазваш повелите Ми, предоставяш Ми волята си; имай Ме Пръв, без никога да броиш времето, което прекарваш с Мен; желай винаги да си в непрестанна връзка с Мен, Аз съм Животът ти; като си прилепена към Мен, това те облагодетелства; ще те привлека по-дълбоко в Свещеното Си Сърце и ще водя душата ти към съвършенство;
затова Ме зарадвай по този начин, като се оставяш в Ръцете Ми; бъди доверчива; ела, достави Ми удоволствие и Ме възхвали; Майка Ми, която е и твоя Майка, те пази, напътства те и ти помага; дъще, благослови Я; никога не спирай да се молиш;
Боготворя Те, Боже мой.
боготвори Ме винаги;
(По-късно, днес, се чувствах изтощена. Чувствах делото, което ми беше дал Бог да ме смазва. Дали ще доведат до нещо всички тези жертви? Или ще бъдат всички напразни? Ще имам ли все още тази сила да продължа по този начин, без въобще да спирам? Или някой ден ще го намеря за непосилно и ще се откажа?)
имай Мира Ми; чуй Ме, Мъдростта те обучи, не се страхувай; бъди щастлива, че те избрах да споделяш страданията Ми; Кръстът Ми, винаги толкова драгоценен, почива върху теб; имам нужда от отмора, всичко, което Ми даваш, няма да отиде напразно… нищо не отива напразно; Прославян съм;
остани Моя жертва, любима жертва, която Отецът облагодетелства да споделя с Мен Кръста Ми на Мир и Обич; премеждията ни, като жертва, няма да бъдат леки на този свят; осъзнай, че вече не принадлежиш на този свят и затова хората ще те порицават, че не си като тях; забравяйки, че телата им ще се превърнат в пепел, ще те осмеят; внимавай тогава да не се оплакваш от нищо; единственото, което желая от теб е да споделяш, да споделяш от обич с Обичта; Чашата на Обичта има горчив вкус, много горчив; би ли могла да Я споделяш с Мен? не Ми се противи! Аз съпротивявал ли съм се някога на умолението ти от земята? уверявам те, нищо няма да отиде напразно;
от самата вечност зная, че си крехка; точно като роза, която се нуждае от специални грижи, ти си обгрижвана от Мен; подрязвам клоните ти, когато трябва, Очите Ми са непрекъснато върху теб, пазейки те ревностно да не би да те откъсне чужд човек; не позволявам на никого да те докосне, от страх да не би пръстите им да смачкат листцата ти; бдя над теб денем и нощем; Аз съм твоят Пазач, затова бъди уверена; няма да позволя на никого да ти навреди;
(Същата вечер, изтощена от голямото пътуване на предишния ден - дванадесет часа с кола, отидох да се помоля с Розарията с очи насочени към статуята на Фатима. Бях на четвъртата тайна, когато внезапно наметалото и дрехата на Св. Мария започнаха да блестят със сребърна светлина. Tолкова силна, сякаш се излъчваше от самата вътрешност на статуята. Тя сякаш оживя. Това не продължи повече от пет секунди. Беше прекрасно, защото ме насърчи да се моля по-добре и ме направи толкова щастлива!
На следващия ден, докато се молех отново с Розарията и гледах статуята на Св. Мария от Фатима, погледнах Очите Й. Внезапно забелязах, че дефектът (който ме занимаваше) върху едно от Очите Й, вече го нямаше. И двете Очи бяха сега съвършени. Беше малък дефект: липсваше малко цвят върху един от клепачите и често си мислех да оцветя тази бяла линия в кафяво и да поставя липсващите мигли. Сега го нямаше, и двете очи бяха съвършени.)
| 
Премъдр. Сол. 1:11
