Ще Те Храня Пред Самите Очи На Преследвачите Ти

29 януари 1989

(Видях вчера вечерта символичен сън:

Влязох в Църква пълна с хора. Oтслужваше ce литургия. Беше препълнено и мнозина стояха прави. Въздухът беше изпълнен с тамян.

Свещеникът донесе кутия, в която всички знаехме, че се намираше Гълъбът. Жив. Трябваше да Го освободи, за да литне около нас, давайки ни радост. Гълъбът беше освободен и литна около нас. Всички протегнахме ръце, за да дойде при нас, знаейки, че ако това стане, щеше да е Благодат. Гълъбът, който имаше небесно син цвят, дойде при мен. Почувствах, че Го обичам и знаех, че и Той ме обича. Cпря ce върху протегнатите ми към Него ръце, кацна на краищата на пръстите ми.

Около мен царуваше огромна радост. Hякои се изненадаха, други се надяваха, че ще отиде и при тях. Но Той направи един кръг, без да спира, след това отново се спря на пръстите ми. Взех Го внимателно в ръцете си и с обич Го притиснах върху лявата буза до ухото си, чувах бързите туптения на сърцето Му. Сърцето Му пулсираше.

- Тогава се озовах да вървя сама по един път, пътека. Покрай пътя, по цялата му дължина, странни малки животни се ядяха безпощадно помежду си. Срещу мен се напъти, за да ме уплаши, един плъх, продължавайки да държи животно в устата си. Не се уплаших и за да покажа на плъха, че аз се 'разпореждам', ускорих стъпката си. Разбра и се отстрани, нахвърляйки се отзад на катерица буквално я погълна. След това, на близо седем метра от мен видях змия да прегражда пътя ми от едната страна на пътеката до другата. Благодарих на Бога, че ми позволи да я видя, защото беше прозрачна като целофан, за да не я виждат хората и така че да я настъпват, и тя да ги хапе. Не се уплаших и реших да я прекрача, за да я избегна.

Внезапно, отдясно зад мен видях друга змия, различна, беше “атакуваща” змия. И тя беше прозрачна, но с малка рисунка на гърба си. Тази змия беше тънка, колкото пръстите ми, но дълга близо три метра. Оказах се в клопка, но веднага Небесният Отец ме левитира от земята. Бях левитирана на около три метра от земята. Продължавах да изпитвам страх да не би змията да се изправи и да ме стигне, тогава Небесният Отец ме пренесе над всички тези змии и ме постави на земята до един приятел.

Стояхме и двамата в края на пътя. Там имаше стена, която затваряше пътя. Обърнах надясно главата си, тъй като долових шум. Видях първата змия да търси нещо. Казах на приятеля си, който не беше видял змията: “Не мърдай, остани неподвижен”, избягвайки да му споменавам за змията, за да не направи от страх някоe движение. Видях и втората змия да идва близо до другата. Тогава първата змия, гладна, се нахвърли със свирепост върху тънката змия и я изгълта с отвратителен шум. Почувствах облекчение и спокойствие, знаейки, че сега тази змия щеше да я занимава само сънят и ще ни остави на мира.)

ще те храня пред самите очи на преследвачите ти, ще те вдигам при Мен, за да не те стъпчат; Аз съм, който ще излея Росата Си на Праведността върху теб и няма да оставя никого да те унищожи, цвете! закриляна си от Мен и си скрита в обятията на своя Авва; не се страхувай, до теб съм; Обичта те обича;