Всеки Удар На Сърцето Ми Е И Зов За Вас

4 февруари 1988

(Тази сутрин Иисус беше толкова ясно различим. Понякога така се страхувам, че всичко това може да е погрешно, че може би не Го виждам, а само си представям, че Го виждам. Когато е така, Той някак ме убеждава по един или друг начин, че всичко е точно така, до точката.)

Наистина ли си Ти, Иисус?

Аз съм; ти Ме видя така, както те научих; ще ти покажа Сърцето Си; напиши това, което виждаш и чувстваш в Присъствието Ми;

(В тези моменти, когато се намирам в Божието Присъствие, чувствам, че се възнасям. Не искам те никога да свършат, нямам нужда от нищо повече, всичко наоколо става толкова безмислено, маловажно. Божието Присъствие запълва всеки празен ъгъл. То ви изпълва и се чувствате цялостни, завършени. Виждам Иисус облечен по начина, по който Го познаваме. Ушите ми могат почти физически да чуят шумоленето на дрехата Му, стъпката Му. Сега е застанал от лявата ми страна, докато аз съм коленичила пред масичката, където пред мен е поставено изображението Му от Светата Плащаница. После, една икона на Св. Мария с Иисус като младенец. Иисус е на две крачки от мен. Светото Му Лице е Cамата красота. Помоли ме да Го погледна. Показа ми Сърцето Си. Цялата Му Гръд беше осветена, сияеща, от Обич.)

всичко е правилно; всичко, което различаваш е правилно; о, Васула, Васула Моя, колко те обичам; прескъпа душа, можеш да идваш при Мен, когато пожелаеш; ти видя Сърцето Ми;

(В началото се молех известно време с тези три молитви, но по-късно спрях. Св. Мария ми напомни да продължа. След напомнянето, ги казвам редовно. Иисус обяснява тук да започвам деня с писането с тези три молитви, защото не бях сигурна дали трябва да го правя всеки път, преди да започна писането, което може да е три или четири пъти на ден, понякога само едно изречение. Или има предвид веднъж, в началото на деня, като откриване.)

Васула, събери децата Ми и прочети Посланието, което ти продиктувах преди известно време;¹ искам да им го прочетеш; обичам ги и Съм сред всички тях; сътворение Мое, Мои сте, Мое семе сте; любими, Аз съм Спасителят ви; ще се върнете ли при Мен, ще паднете ли в Обятията Ми? ще простя греховете ви, eлате и яжте Хляба Ми, елате и вкусете Виното Ми; ако се покаете, ще ви простя; чуйте ударите на Сърцето Ми; всеки удар е зов към една душа;

Васула, ще им прочетеш ли предишното Ми Послание заедно с това?

Да, Господи, ще го направя.

(По-късно:)

(Прочитайки писмото на един приятел и една статия от вестник, където се казваше защо Църквите и хората са много мнителни към “откровенията”, разбирам, че е много трудно за един клирик да приеме това откровение, понеже съществуват много измамни и фалшиви откровения. Но не мога да забравя колко скептични бяха дори и към Чудото на Фатима. Днес са скептични към Гарабандал, утре ще го приемат, но може би твърде късно. Скептицизмът е прекалено силен.)

Отецо, изпитвам...²

кажи го;

...страх да не би Папата да го отхвърли. Защо трябва да ми повярва? Защо някой трябва да ми повярва? Ако това обаче се беше случило с тях! Само тогава…

Васула, дадох ти Хляба Си и те храних с плодове от градината Си; дадох ти да ядеш от Cобствената Ми Ръка; о, любимо дете, кой те възвърна при Мен, не бях ли Аз? кой те научи да Ме обичаш, не бях ли Аз? кой те потърси и те намери мъртва измежду мъртъвците и се наведе да те вдигне, за да те възкреси, не бях ли Аз? кой те пренесе със Състрадание в Дома Ми, за да те излекува и да ти възвърне здравето, не бях ли Аз? кой всекидневно те учеше на Пътищата Ми, не бях ли Аз? и сега, кой връща вярата на децата Ми, не съм ли Аз?

Аз съм Спасителят ти; Васула, сега си част от Мен; не си в състояние да оцелееш сама, нуждаеш се от Мен; както един клон не носи плод сам по себе си, а трябва да бъде прикрепен към Дървото, така си и ти с Мен, плодът ти произхожда от Мен, плодът Ми храни мнозина, Плодът Ми³ е свидетелят ти; онези, които се съмняват, ще могат да ти кажат според плода ти; “едно здраво дърво дава добри плодове;”

когато гладните Ми деца вкусват Плода Ми и се завръщат при Мен със сълзи на разкаяние в очите си, се чувствам щастлив, колко щастлив ставам! изтръгвам ги от хватката на дявола; Васула, имай търпение; бях казал, че Словото Ми е като поточе, което тече; след това, от поточе ще започне да се устремява в река, разширявайки се, след това ще рукне и Словото Ми ще се превърне в обширен океан, Океан на Обич заливащ сърцата ви с обич и Обичта ще заживее сред вас като Обич;

бях те предупредил, Васула, че ще бъдеш отхвърлена от мнозина;⁴ научи се да приемаш; Аз бях отхвърлен от мнозина и неотстъпчивостта им Ме беше накарала да се разплача!

(Иисус ми говореше так, както се говори на дете, усмихвайки се в същото време, опитвайки се да ме убеди и да ми покаже колко трудно Му е било и на Него.)

ела, ще се научиш; обичам те, ще те подкрепям, ще доведа при Мен много повече;

нас? ние? чувствай Присъствието Ми; радваш Ме, когато го правиш;

Да, Господи. Благодаря Ти за подкрепата Ти, Господи.