Ще Съживя Русия, Както Съживих Лазар

4 януари 1988

Васула!¹ о, Васула! една от любимите Ми дъщери лежи мъртва! твоя сестра!

Коя лежи мъртва, Господи!

любимата Ми дъщеря, Русия; ела! ела и ще ти я покажа;

(Бог ме заведе на ръба на пустиня и ми посочи с показалеца Си, с протегната Ръка под жаркото слънце, дъщерята Си и моя сестра да лежи мъртва, тялото й, изтощено от тиранията, лежеше мъртво насред пустинята. Изглеждаше изоставена дори в смъртта си. Беше умряла съвсем сама, никой не беше до нея да я утеши. Когато видях тази мъчителна гледка, избухнах в сълзи на съжаление към нея. Заплаках горчиво, когато я видях.)

о, не плачи; ще я възкреся, Васула; ще я възкреся за Славата Си; ще я съживя, както съживих Лазар;

О, Боже, причиняваш ми такава болка…

тази болка, която чувстваш, е нищо в сравнение с Моята; обичам я, Васула, съжали и ти за нея; няма да я оставя да лежи мъртва и изложена на парещите ветрове; Васула, обичай своята сестра; съжали я, отиди при нея, обичай я, обичай я, защото е толкова необичана от всички!

Васула, тя беше Ме изоставила и се беше обърнала срещу Мен; обърна се срещу Мен, когато порасна и когато дойде времето й да обикне; повиках я, за да си сподели плаща Ми, но вместо това си тръгна; чувствайки се зряла, повярва, че ще бъде способна да се храни cамa; обърна Ми гръб и си замина, избяга като невярна съпруга;

любима Моя, знаеш ли какво е да губиш дъщеря? Сърцето Ми се късаше; плаках; сякаш не стигаше това, гордо и без най-малкото угризение обяви открито война срещу Мен, своя Баща, и срещу всички светии мъченици! не вярваше вече в Мен; престана да Ме почита, да се надява на Мен и да Ме обича! сякаш беше забравила обичта, която някога си споделяхме;

бях й дал синове и дъщери, но в яростта си тя закла децата Ми и ги предаде на Сатаната, както човек принася всеизгаряне; след това, сякаш това не беше достатъчно, обърна се към Сатаната и сключи договор с него да му бъде вярна и да му се прекланя, ако й предостави всичко, което тя пожелае; Сатаната прие с условието да го остави свободен; тогава Сатаната изцяло я изключи от Мен, тя му позволи да скъса връзките ни; накара я да му се довери; както е подъл, първо заведе дъщеря Ми в блатисти места, където беше принудена да се опре на него, от страх да не потъне в плаващи пясъци; поиска му да й позволи да се опре изцяло на него;

Васула, подобно на Йерусалим по времето, когато напусна Дома Ми, Дома Ми на Святост, за да стане дъщеря без морал, предоставяйки децата си едно след друго в жертва; Русия, дъщеря Ми, сметна за разумно да направи същото; взе Светите Ми Дарове и ги даде на Сатаната, който ги превърна всички в оръжия; Сатаната я ослепи със славата си, и в слепотата й я отстрани от блатата и я постави в пустинята, да жаднее и да умре; видях я да ходи гола и да се бори в собствената си кръв, повиках я, но тя не поиска да чуе; отново я повиках, но тя не чу зова Ми; вместо това Ме предизвика, повиквайки младите си сестри да подкрепят морала й; ако отказваха, тя ги принуждаваше с меча си; не казах ли: “който вдига меч, от меч ще загине”?

разпределих хляба й, за да има нужда от Хляба Ми, но тя предпочете да гладува, вместо да яде от Мен; изтощена и изгладняла, изпрати по-малките си сестри да продължат тайно нечестивите й дела, защото тщеславието й беше вдъхновено от самото Тщеславие, което е Сатаната; земята й не раждаше достатъчно, за да я храни; стана, така да се каже “зависима” от врага Ми;

дъще, не работи повече сега; ще продължа с това Послание утре; ела, позволи Ми да те благословя, дъще;

яж от Мен; ние, нас?

Да, Господи.