Пет От Раните Ми Са Отворени
Защо Изоставиха Градината Ми?

8 декември 1987

(Размисляйки върху това, което ме очаква, започнах да изпадам в паника. Бяха моменти на крайна слабост. Бях много обезпокоена.)

Боже мой, не мога ли да Те обичам като всяко друго нормално същество, по нормален начин? Не можеш ли, Любими Боже, да ме водиш по нормален начин, вместо по този? О, Боже, чувствам се толкова отговорна с всичко това. Мъчение е да зная, че въпреки всички благодати, които ми даряваш, оставам окаяна и толкова греховна, нечестива. Защо, Господи, защо ме държиш? Не мога повече да стоя пред Теб. Не съм достойна за Теб. Oстави ме да си отида в моя ъгъл. Hе ме дръж толкова близо до Теб.

защо? защо?

Боже мой, не, ще Те следвам и ще Те обичам, както другите, по нормалния начин.

любима, обичам те!¹

О, Иисус, само Те наранявам. Остави ме да си отида. Да си почина в мизерията ми, без обаче да престана да Те почитам и да Те обичам.²

почакай!

Господи, всичко това³ е вън от възприятието ми, надвишава ме.

не, не е вън от възприятието ти, не вече; любима,⁴ пет от Раните Ми са широко отворени; кървя обилно; страдам; твоят Бог страда; няма ли да прославиш Тялото Ми? пет от Раните Ми са отворени за теб, за да видиш каква скръб Ми причинява сътворението Ми;

обичам ви всички въпреки злостта ви, въпреки провалите ви, въпреки съмненията ви, въпреки нечестивостта ви, въпреки отричанията ви, въпреки скептицизма ви и въпреки неискреността ви към Тялото Ми; още ли не можете да разберете? защо затворихте завинаги сърцата си за Мен? защо повечето от вас са Ме изоставили, защо последователите Ми смениха път, защо занемариха градината Ми, защо не поливаха цветята Ми, защо?

къде са агнетата Ми, Петре? ще Ми помогнеш ли да ги намеря и да ги обединя? ела; ще ти помогна да ги намериш, ще им донеса храна и ще ги нахраня; не, Петре, няма да намериш нищо в тази пустош; не е останало нищо; малкото, което беше останало, сега е сухо и пропиляно; защото, докъдето вижда окото, няма нищо друго освен опустошени места; но Аз, Господ, ще взема от Своите хранилища Хляба Си и ще напълня складовете ви с продуктите Си; ще паса агнетата Си; ще напоя тази пустош; довери Ми се, любима; довери Ми се и ще ви обединя отново всички; заедно, Васула Моя; цвете, няма да те видя стъпкана от тях; възнамерявам да те използвам за Славата на Тялото Си; Аз, Бог, те обичам;

(Когато нашият Господ каза в това послание: “въпреки неискреността ви към Тялото Ми...” говореше за онези, които работят за ЕДИНСТВОТО. Обикновено, когато еклезиастичните власти провеждат срещи за изнамирането на решения, това, което става е следното: всеки един от тях се надява, че другият ще даде “нещо”. В крайна сметка това приключва като никой не дава много. Това ми даде да разбера Господ, вчера вечерта.)