Пустош

22 ноември 1987

Васула, вятърът духа, като всеки ден става по-силен; духа върху тази пустош, в която се превърна сътворението Ми, замитайки пустинните пясъци и приближавайки ги все по-близо до малкото плодородна земя, която е останала; вече е покрил част от нея, разтилайки се като воал над нея; ако не побързаме, малка Моя, скоро няма да остане нищо друго освен пустош;

Господи, моля Те, бъди търпелив, защото бавно се уча.

цвете, помниш ли колко време бях пред вратата ти? не бях ли търпелив през всичките тези години?

Иисус, защо не Те чувах през всичките тези години?

защото беше измамена от света, принадлежеше Ми от самото начало, но светът те измами, убеждавайки те да вярваш, че принадлежиш на тях; ето колко коварен и измамен е Сатаната; днес работата му е да убеди творението Ми, че той не съществува; по този начин работи, без да се страхува, и като агнета, творението Ми е улавяно и поглъщано от вълка; такъв е днешният му план;