Съзерцание

7 август 1987

Иисус?

Аз съм;

(Иисус ми даваше картини от бичуването Му, дясната страна на лицето Му беше подута. Отново се почувствах на парчета.)

Васула, обичам ви всички толкова много!

Бързо, бързо¹...

с могъщието Си ще възкреся дори мъртвите; Васула, искам да изясня посланието Си от предишната седмица; знаеш ли, че отнемам съвсем малко от Светлината Си? усещаш ли го това?

Да.

хубаво; като отнемам Светлината Си, но съвсем малко, подхранвам интелекта ти в смисъл, че те карам да Ме търсиш повече, като те издигам до съзерцание и го оживотворявам, правейки го да процъфти и да стане по този начин плодороден;

Как ме подхранваше преди да ме доведеш в това?

бях ти дал помощи, които се намират вън от интелекта ти; сега желая да те накарам да проникнеш в по-висока степен на медитация; Васула, трябва да напреднеш; само обогатявам храната ти с тази лека промяна; искам това да ти е ясно; не ти ли казах, че ще те откъсна във всеки смисъл?

Да, каза го, Господи.

сега, като се откъсна, ще съживя способностите ти;

Прозрението, за което говореше?

да, прозрението ти, давайки ти тази духовна благодат, ще помогнеш на другите;

Как на другите, Господи?

ще можеш да разбираш децата Ми и по този начин ще можеш да им помагаш; не свързвай това малко отнемане на Светлината Ми като изоставяне; не, Васула, просто придвижвам душата ти към святостта;

Господи, уплаших се да не стана като лодка без гребла и да не бъда отведена назад, загубвайки всичко, на което бях научена от Теб! Обзе ме паника!

Васула, трябва да те пречистя; знай, че с пречистването, душата ще премине през ужасни страхове и мъчени; но ти казвам това, че копнежът за Мен те предразполага да се издигнеш в тази благословия;

Която е?

която е съзерцанието; искам обичта ти да достигне съвършенството, предавайки се изцяло на Мен;

Иисус, душата ми копнее за Теб.

малка ти, не копнея ли и Аз за теб?² ние, нас; ела, да вървим;

(Сега проумявам, че Иисус ме учи на две неща едновременно: съзерцание и прозрение.

На 26 юли сякаш Бог ме подготвяше за тази промяна; когато на следващия ден вече почувствах Светлината Му леко да се отдръпва, изпаднах в паника. Незабавно душата ми започна да търси причината, след като съм виновна и пълна с грехове. Търсех кои бяха тези грехове, които биха могли да Го разгневят толкова, че да отдръпне Светлината Си, дали Го бях обидила? Или може би Сатаната ми го причиняваше това? Помислих си, че ако е едно от двете трябва още повече да се прилепя към своя Спасител, да се моля повече от обикновено, да медитирам повече, да използвам напълно всички други благодати, които ми бяха дадени, да чувствам Присъствието Му, да Му говоря повече отвсякога, никога да не забравям Присъствието Му, да работя толкова усилено, както никога досега. Ако е Сатаната, ще избяга разгневен, така че ще го оставя да се разгневи и ще ме остави на мира. От друга страна, ако идва от Бога, като изпитване, бих искала да го премина като добра ученичка; искам да се усмихва.

Минаха няколко дена, никаква промяна, cилите ми отстъпваха, започна сега да ме обзема паника, стараех се да Му служа с по-голяма пламенност и преданост, но все още не разбирах защо всичко това не помага, така поне вярвах. Тогава, моят Спасител и Учител ми обясни какво беше станало. Докато си мислех, че ме е изоставил, Той просто ме пречистваше, издигайки ме на по-високо ниво на медитация, развивайки интелекта ми и вливайки в него фина³ светлина, подхранвайки ме с прозрение.)