Новата Ми Песен на Обич
9 юли 2020
ела, дъще, имай Мира Ми; чуй Ме и пиши:
Новата Ми Песен на Обич, която ви дадох, е Дар, който беше пазен за вашите времена; това е Венчалната Ми Песен, пеена от Мен, вашия Бог;
безспирно, като утринната звезда между облаците, излизах от Престола Си, облечен в Славна Свестлина, за да стигна до всички вас; и докато отварям Устните Си, за да пея всеки ден химни на Своята възлюбена, пеейки заедно с всички Мои Ангели и Светии, ослепителен лъч светлина струи от Устата Ми, с ярки светкавици, обхващайки мрака на този свят; и тъй като Словото Ми е Словото на Живота, облаците и и мракът избледняват, разсейвайки се като мъгла с всяко Слово падащо от Устните Ми;
Песните Ми са облечени във Величие, Васула Моя, и Царска Сила, надвишаващи световете, араматизирайки ги с Венчалното Ми ухание; Сладостта и Обичта Ми са по-сладки от медената пита; не ви ли показах през всичките тези години знаци за Обичта Си? не ви ли прегърнах всички с любовни целувки от Устата Ми? не забелязахте ли Погледа Ми на нежна Обич и сладостта на ласките Ми по бузата ви, сладост отвъд всеки усет; не се съмнявайте или колебайте, отворете устата си и ще ви нахраня директно със Словото Си от Устата Ми, за да получите великолепието на Мъдростта;
отварям Устните Си, за да пея на Невестата Си която възхвалява Името Ми ден и нощ, Присъствието Ми е в нея и я поддържа жива, заобиколена от Ангелита Ми, които споделят Радостта Ми; знайте, че Присъствието Ми в пълно Величие, господства над земята и Небето, тъй като Името Ми прави земята да трепери, прави Небесата да треперят, защото никое друго Име не е върховно и Величествено като Моето; пея на Невестата Си, за да Ми възвърне това, което Ми е дължимо, и Аз, в изобилната Си Обич, която изпитвам към Своята Възлюбена, ще продължа да пазя непокътнати Царските Дарове, които ти дадох; виждаш ли? изгрявам в дните ви като ярко сияйно слънце, в търсене на невестата Ми, за която копнее Сърцето Ми; не Ми ли е позволено да разговарям с невестата Си?
и ти, която забрави своя Създател и Жених пред вратата на сърцето си, нямаш ли желание да излезеш от тъмния си гроб и да видиш ослепителната Светлина на Славата Ми? не желаеш ли да вдъхна в теб Животворния Си Дъх? не питай Кой е Този, който стои пред теб във Воали на Божественост? сега чукам на вратата на сърцето ти, накара Ме да чакам доста дълго; докога ще Ме караш да чакам, любима Моя, отвори сърцето си, за да Ме разпознаеш, защото Аз Съм твоят Цар и Жених; Този, който се крие зад Воалите на Божествеността Си;
външният Ми вид, образ на Светлина, изпълнен с благост, с Величие и Слава; туниката Ми, сладко ухаеща на тамян, блещукаща в сумрака, избродирана със злато и сапфири, искряща от скъпоценни камъни; никога досега ти не се осмели да Ме съзерцаеш в Славата Ми, която е скрита зад Воала Ми; ако отвориш вратата на сърцето си, Воалът Ми ще бъде вдигнат и Светият Ми Лик ще ти се разкрие мигновено, превръщайки дъха ти в тамян; не гледай на другата страна, обич Моя, не трепери, не се плаши от страхотното Ми Присъствие, а отвори за Мен сърцето си, за своя Жених, защото винаги принадлежеше на Мен и на никой друг; разбираш ли? отвори и Ме помоли да вляза в сърцето ти, и ще го възстановя с помазващ елей; помоли Ме да озаря душата ти, и ще залича мрака ти на греха; в пустинята на душата ти ще накарам природата да разцъфти; помоли Ме да залича мизерията ти, студенината на сърцето ти и неспособността ти, и ще те утеша и ще те окъпя топло в Светлината Си; с елей стичащ се от Пръстите Ми ще напоя сърцето ти, за да те благословя, насищайки го и помазвайки го с Мирото на Името Ми, разтапяйки мизерията и апатията ти и заменяйки ги трайно с Божествеността Ми; Божествените Ми целувки по челото ти ще те бележат като Моя, така че не позволявай да те обзема малодушието ти,
защото съм Бог на смирените;
тогава, като Жених, който води невестата си при Олтара, с главата ти опряна на Рамото Ми, ще те отведа в Царското Си Пиршество, с лявата Ми Ръка около кръста ти, държейки те здраво в прегръдката Си, за да можем заедно да пируваме върху щедростта на Царския Ми Дом; с Мен няма нищо да ти липсва; ще те осигуря и ще украся душата ти със Славата на Името Си и Божествеността Си, ще те облека с брокати, със смирна и алое довеяни от булчинските ти одежди; и докато по-късно ще седим един до друг на Съпружеското ни легло, покрито със златен балдахин, ще те обгърна изцяло със Себе Си, заличавайки греховете на младостта ти;
ще те науча с нежност правилната насока,
която трябва да следваш,
поверявайки ти да носиш най-ценните Ми дарове, Трънения Ми Венец, Гвоздеите Ми и Кръста Ми, като напомняне за Величието на Обичта, която изпитвам към теб; ще те забавлявам, любима Моя, учейки те с любовни шепоти Молитвата за Единението, пеейки на арфата Си от слонова кост Песента Си на Добродетелите и Обичта, Песента Си смесена с Мъдрост; защото съм болен от обич към теб; и ти, Моя ти, колкото повече ме обикваш, толкова повече и дълбоко ще се съсредоточаваш в дълбините на Лоното Ми;
близостта Ми с теб ще лъсне душата ти, давайки ти благородно раждане в Мен; защото нощта трябва да отстъпи на светлината; ще бъда подслонът ти през деня и звездната светлина през нощта; в трудности ще бъда винаги с теб; ще стоя до теб винаги и завинаги... имаш ли нещо да Ми кажеш, Васула Моя?
ах! каквото и да кажа, няма да е достатъчно, Ти постави Думите Си в устата ми, за да мога достойно да Ти пея на свой ред за добрината, която показа към мен, как можа да постигнеш толкова много в такава тъмна душа като моята? наблюдавайки окаяността ми, аз съм за съжаление и плач… и въпреки това, Ти ме напътстваше благо, без пръчка до Теб, без вдигната Вежда, нито стрели Очите Ти, говореше ми нежно, с Устни влажни от благодат, успокоявайки ме; наведе се от Небето, от Небесния Си Престол, който е заобиколен от херувими, в живота ми, за да се венчаеш за мен, въпреки окаяността ми;8без да обръщаш внимание, че рискуваш да бъде омаловажен Знатният Ти Скиптър;
и сега, Ти сложи Нова Песен в устата ми! Песен на възхвала, Сватбена Песен, Песен на Обич, за да я пея на всички Асамблеи… за да могат да осъзнаят Кой е Този, който стои пред вратата на сърцето им, Кой е този Славен Цар, на когото принадлежи тази земя и всичко, което съдържа, светът и всички, които живеят в него… Кой е Този, който стои като колона от чист тамян, проблясващ в светлината под звездите, ароматизирайки космоса, и Кой е Този, който приготви удивително Пиршество за невестата Си, очаквайки я търпеливо в мълчание да се събуди от страната на забравата и да я помаже? без Присъствието Ти, бихме били като вода, която се оттича, като избледняваща сянка в нощта, като падаща звезда, умираща в необятната вселена; без ни най-малкото колебание Ти прелетя от Царския Си Престол като Гълъб от Небесата, за да дойдеш и да си починеш върху мен, в страшната ми окаяност;
от долината на забравата, Ти разбуди паметта ми, за да Те разпозная, Любими мой Христос, вдигна ме от ямата на небитието, и тогава здраво Те хванах, заловена за ръба на туниката Ти от страх да не ми обърнеш гръб и да си отидеш; стиснах здраво туниката Ти, така че никога повече да не Те напусна; знаех тогава, че принадлежа на Моя Възлюбен и че моят Възлюбен е мой; станах Негово притежание, но и аг Го притежавах;
възнамерението Ти се разгърна пред очите ми, и разпознах Пътя, Истината и Живота, как тогава да оставя своя Възлюбен да чака? с бузи порозавели от буйния ми изблик на радост, като на щастливо дете, избухнах във весел смях прозвучаващ като течаща вода, като бълбукащо поточе, когато разбрах, че моят Жених е моят Изкупител и Всичко, облечен във Величие, застанал изправен и величествен като колона от благоуханен тамян!
Любима Моя, от раждането ти не скрих Обичта и Вярността Си към теб; преди да се родиш, Васула, ти беше Моя! Очите Ми никога не те напуснаха; венчах те мистично за Мен, за да благоденстваш в Ръцете Ми за по-голямата Ми Слава и да продължиш според замислите Си, които имах за теб; известен съм, че увенчавам и постигам всички Свои планове с успех, защото съм изпълнен с Царска Сила, Великолепие и Величие; наистина, като Жених, който обсипва любимата си невеста с подаръци, те увенчавах всеки миг от живота ти с гирлянди на Обич; с най-ценните Дарове, Кръста Ми, Гвоздеите Ми и Трънения Ми Венец, защото отплатите Ми са неописуеми; а сега, добий смелост и постави дясната си ръка в Моята, и Ми позволи, на своя Жених, да те имам с царско великодушие само за Мен в Сватбената Стая на Сърцето Ми, постоянният ти Дом;
o да! опиянен от Обич се венчах за теб, тогава ти позволих, невесто Моя, да вдигнеш Воалите покриващи Божествеността Ми, за да съзерцаваш Святото Ми Лице ден и нощ, лице в Лице; краката ти внезапно се олюляха, когато съзря Светещия Ми Лик, но те държах здраво в Прегръдката Си и те укрепих и насърчих, предлагайки ти върховен Дар, предоставих ти да си поделиш Божествените Ми Тайнства; предложих ти да пиеш от Мистичното Ми Вино; опиянена от Мистичното Ми Вино, ти поиска още; победоносно ти предоставих Своята Чаша; ухажвах те с цялото Си Сърце, предоставяйки ти и Мистичния Си Хляб, Знак за голямата Ми Обич и Дар от Жениха, който показва Обичта Си към помазаната Си невеста; в Сватбената Стая на Сърцето Ми, ти доказах, че си кост от Костта Ми, плът от Плътта Ми, тъй като те хранех с Мистичния Си Хляб и Вино; ах, Васула, съхранявах тези Дарове за теб от цялата Вечност за изкуплението ти;
от времето, когато ми даде ново раждане, провъзгласявах Твоята Правдивост, и вярвам, че не държах скрита Обичта и Верността Ти, нито Добрината Ти към мен във всяка Асамблея;
запечата челото ми с божествени Целувки, направи езика ми готов като перото на претоварен писар; така оформяш невестите Си, увенчаваш ги с венци на Обич, веселиш ги с любовните Целувки от Устата Си, наред със звуците на арфата Ти от слонова кост; обличаш ги богато със златни брокати, увенчаваш ги със скъпоценности от Трънения Си Венец; освещаваш дъха им, изливаш върху тях порой от Благословии; и като пътуващи гълъби покриваш крилете им със злато, за да носят надлъж и нашир Благословенията Ти, така че народите да викат и да пеят от радост;
Боже, толкова си дружелюбен; Ти си най-красивият; Темата Ти, религия и добродетел; Славата Ти, несравнима; Пътят Ти, покрит със сапфири, водещ в Мистичната Стая на Сърцето Ти; там даваш безсмъртие на всяка невеста с Мистичния Си Хляб и Мистичното Си Вино, за да влезе достойно в Царството Ти, докато Ангелите Ти тръбят триумфа Ти! и Ти, в господния Си стил, насърчаваш Своята невеста, като шепнеш благо в ухото й: “Вечно Съществуващият е сега твоят Жених, всеки ден, през всички дни, защото съм съединен с теб и съм едно с теб; потопи се изцяло в Мен, и бъди един дух с Мен, така че да не принадлежиш вече на света; сега, когато те очаровах и ти се влюби в Мен, ще бъдеш Мое притежание и Аз ще бъда твое притежание; принадлежиш сега на своя Възлюбен и желанието ти е към Мен; ще те преобразя в бог в резултат на Божествения Ни Съюз;"
да, наистина, любима Моя невесто, чуй Гласа Ми и се наслади на благоуханната Ми Сладост в Песента Ми, ако можеше само напълно да осъзнаеш колко близо съм до теб; желанието Ми беше да те поставя като печат на Сърцето Си; сега съм сладкото ти ухание, Васула, обгръщайки те изцяло, преплетена с Мен, ти се намираш вътре в Живота, принадлежиш на Имперското Ми Семейство; всеки, който пие достойно от Мистичното Ми Вино, ще се опияни от сладостта Му, и ще се породи в сърцето им жажда за повече; и когато ядат Мистичния Ми Хляб, сърцето им ще тупти от неизразима радост и задоволство; до Мен, душата им ще бъде украсена със светлина, идваща от Мен; смесени в Светлината Ми, ще им позволя тогава да снемат булчинските си воали, за да Ме съзерцават от време на време и да подслаждат сърцето си;
разбери сега, Любима Моя, Васула, че те отгледах за Себе Си, и да бъдеш Ехото Ми за Спасителния Ми план; поставих те като цвете сред бодили, за да напомняш на света, че всички души, с които съм свързан стават Мои невести; всеки, който Ме намира, намира Живота; ще издигна Гласа Си, възпявайки заедно с Ангелите Ми до краищата на земята, до пустините, до градовете, до гробищата, до всички жители на света, за да узнаят, че дори да са Ме забравили, Аз никога не ги забравих, защото са твърде ценни в Очите Ми; Песента Ми ще превърне пустините в пищни градини, а в безплодните височини ще извират искрящи реки;
ще направя всички неща нови...
aх, в Божествената Ми Песен има безброй сърцебиения, пулсиращи непрестанно с въздишки на носталгия, копнеещи да провъзгласят Песента Ми, за да развълнуват всяко сърце; не питай защо съм наречен Живот, твоят Жених ти казва, Аз, който съм над всички светлини, съм Животът, защото без Мен не можеш да живееш или да бъдеш в мрака, и нищо друго не може да съществува; това е Христос, твоят Спасител, който ти казва да намериш убежище в Милостта Ми;
показах силата Си в теб, Васула Моя, и извърших чудеса, и чрез теб, невесто Моя, разкрих Нежността Си и Милостта Си на света; ще продължа да изпълвам устата ти с Божествена Мъдрост; колкото по-близо си до Мен, толкова по-лесно ще бъде за твоя Жених, заедно с Неговата Майка, която е и твоята Майка, да продължат да се грижат за теб, докато стигнеш до съвършенството; Делото Ми би било непълно, ако не можех да те усъвършенствам в обичта ти;
с Песента Си разкривам още веднъж Вечната Си Обич и Вярност към Невестата Си; планините, хълмовете, носят с Благословии ехото на Царската Ми Песен; благоуханните цветя, разпъпили се, експлодират при звука на Песента Ми, изпращайки аромата си високо в небесата, кланяйки се ниско пред мелодичния Ми Глас; проявявам чудната Си Благост, пазейки те като зеницата на Окото Си;
затова ела, колко още ще се криеш в тъмния си гроб? колко още трябва да чакам да отвориш вратата на сърцето си? пусни Ме да се разгърна като свитък, и да ти разкрия пътя на Живота; ще те обвия със Сладостта и Чистотата Си, за да приличаш на кула от слонова кост; Аз съм Царската ти Одежда; ах, Васула, благословена на Сърцето Ми, от устните ти, които помазах, ще говоря; ще действам чрез теб, показвайки образа Си върху теб, както много пъти те забулих със Себе Си; никога няма да престана да разговарям с теб и да те уча от Мъдростта;
вижте! зова ви сега всички, които сме семето Ми, които сте кост от Костта Ми, плът от Плътта Ми, да дойдете и да вкусите съкровените наслади на Сърцето на своя Жених и ще имате цялото Божество да живее във вас! отмори сега главата си на Мен, гълъбице Моя, и Ми позволи да си почина в мълчанието ти; ic
|
