Новият Ми Химн на Обич
9 юли 2020
ела, дъще, имай Мира Ми; чуй Ме и пиши:
Новият Ми Химн на Обич, който ви дадох, е Дар пазен за вашите времена; това е Венчалната Ми Песен, пеена от Мен, вашия Бог;
безспирно, като утринната звезда сред облаците, излизах от Престола Си, облечен в Славна Свестлина, за да стигна до всички вас; и докато отварям Устните Си, за да пея всеки ден химни на Своята възлюбена, пеейки заедно с всички Мои Ангели и Светии, ослепителен лъч светлина струи от Устата Ми, с ярки светкавици, обхващайки мрака на този свят; и тъй като Словото Ми е Словото на Живота, облаците и и мракът избледняват, разсейвайки се като мъгла с всяко Слово падащо от Устните Ми;
Песните Ми са облечени във Величие, Васула Моя, и Царска Сила, превишаващи световете, араматизирайки ги с Венчалното Ми ухание; Сладостта и Обичта Ми са по-сладки от медената пита; не ви ли показвах през всичките тези години знаци на Обичта Си? не ви ли прегръщах всички с любовните целувки на Устата Ми? не забелязахте ли Погледа Ми на нежна Обич и сладостта на ласките Ми по бузата ви, сладост отвъд всяко осезание; недейте да се двоумите или колебаете, отворете устата си и ще ви нахраня непосредствено със Словото Си от Устата Ми, за да получите великолепието на Мъдростта;
отварям Устните Си, за да пея на Невестата Си която възхвалява Името Ми ден и нощ, Присъствието Ми е в нея и я поддържа жива, заобиколена от Моите Ангели, които споделят Радостта Ми; знайте, че Присъствието Ми в пълно Величие, превишава земята и Небето, тъй като Името Ми прави земята да трепери, прави Небесата да треперят, защото никое друго Име не е върховно и Величествено като Моето; пея на Невестата Си, за да Ми въздаде това, което Ми е дължимо, и Аз, в изобилната Си Обич, която изпитвам към Моята Възлюбена, ще продължа да пазя непокътнати Царските Дарове, които ти дадох; виждаш ли? изгрявам в дните ви като ярко сияйно слънце, в търсене на Моята невеста, за която копнее Сърцето Ми; не Ми ли е позволено да разговарям със Своята невеста?
и ти, която забрави своя Създател и Жених пред вратата на сърцето си, нямаш ли желание да излезеш от тъмния си гроб и да видиш ослепителната Светлина на Славата Ми? не желаеш ли да вдъхна в теб Животворния Си Дъх? не питай Кой е Този, който стои пред теб във Воали на Божественост? сега чукам на вратата на сърцето ти, накара Ме да чакам доста дълго; докога ще Ме караш да чакам, любима Моя, отвори сърцето си, за да Ме разпознаеш, защото Аз Съм твоят Цар и Жених; Този, който се крие зад Воалите на Своята Божественост;
външният Ми вид, образ на Светлина, изпълнен с благост, с Величие и Слава; туниката Ми, сладко ухаеща на тамян, блещукаща в сумрака, избродирана със злато и сапфири, искряща със скъпоценни камъни; никога досега ти не се осмели да Ме съзерцаеш в Славата Ми, която е скрита зад Воала Ми; ако отвориш вратата на сърцето си, Воалът Ми ще бъде вдигнат и Светият Ми Лик ще ти се разкрие мигновено, превръщайки дъха ти в тамян; не поглеждай на другата страна, обич Моя, не трепери, не се плаши от страхотното Ми Присъствие, а отвори за Мен сърцето си, за своя Жених, защото винаги принадлежеше на Мен и на никой друг; разбираш ли? отвори и Ме помоли да вляза в сърцето ти, и ще го възстановя с помазващ елей; помоли Ме да озаря душата ти, и ще залича мрака на греха ти; в пустинята на душата ти ще накарам природата да разцъфти; помоли Ме да залича мизерията ти, студенината на сърцето ти и неспособността ти, и ще те утеша и ще те окъпя топло в Своята Светлина; с елей стичащ се от Пръстите Ми ще напоя сърцето ти, за да те благословя, насищайки го и помазвайки го с Мирото на Името Ми, разтапяйки мизерията и апатията ти и заменяйки ги трайно със Своята Божественост; Божествените Ми целувки по челото ти ще те бележат като Моя, затова не позволявай малодушието ти да те обзема,
защото съм Бог на смирените;
тогава, като Жених, който води невестата си при Олтара, с главата ти опряна на Моето Рамо, ще те отведа в Царското Ми Пиршество, с лявата Ми Ръка около кръста ти, държейки те здраво в прегръдката Си, за да можем заедно да се наслаждаваме на щедростта на Царския Ми Дом; с Мен няма нищо да ти липсва; ще те осигуря и ще украся душата ти със Славата на Моето Име и на Моята Божественост, ще те облека с брокати, със смирна и алое носещи се от булчинските ти одежди; и докато по-късно ще седим един до друг на Брачното ни ложе, покрито със златен балдахин, ще те обгърна изцяло със Себе Си, заличавайки греховете на младостта ти;
ще те науча с нежност правилната посока,
която трябва да следваш,
поверявайки ти да носиш най-ценните Ми дарове, Трънения Ми Венец, Гвоздеите Ми и Кръста Ми, като напомняне за Величието на Обичта, която изпитвам към теб; ще те забавлявам, любима Моя, учейки те с любовни шепоти Молитвата за Единението, пеейки на арфата Си от слонова кост Песента Ми за Добродетелите и Обичта, Песента Ми смесена с Мъдрост; защото съм болен от обич към теб; и ти, Моя Собственост, колкото повече ме обикваш, толкова повече и дълбоко ще се съсредоточаваш в дълбините на Лоното Ми;
близостта Ми с теб ще озари душата ти, давайки ти благородно раждане в Мен; защото нощта трябва да отстъпи на светлината; ще бъда подслонът ти през деня и звездната светлина през нощта; в трудности ще бъда винаги с теб; ще стоя до теб винаги и завинаги... имаш ли нещо да Ми кажеш, Васула Моя?
ах! каквото и да кажа, няма да е достатъчно, постави Словата Си в устата ми, за да мога на свой ред достойно да Ти пея за добрината, която показа към мен, как можа да постигнеш толкова много в такава тъмна душа като моята? наблюдавайки своята окаяност, аз съм за съжаление и плач… и въпреки това, Ти ме водеше благо, без пръчка до Теб, без вдигната Вежда, нито стрели от Очите Ти, говореше ми нежно, с Устни влажни от благодат, успокоявайки ме; наведе се от Небето, от Небесния Си Престол обграден от херувими, в живота ми, за да се венчаеш за мен, въпреки моята окаяност;8без да обръщаш внимание, че рискуваш да бъде омаловажен Знатният Ти Скиптър;
и сега, Ти постави Нов Химн в устата ми! Песен на възхвала, Сватбена Песен, Песен на Обич, за да я пея на всички Асамблеи… за да могат да осъзнаят Кой е Този, който стои пред вратата на сърцето им, Кой е този Славен Цар, на когото принадлежи тази земя и всичко, което тя съдържа, светът и всички, които живеят в него… Кой е Този, който стои като колона от чист тамян, проблясващ в светлината под звездите, ароматизирайки космоса, и Кой е Този, който приготви удивително Пиршество за Своята невеста, чаквайки я търпеливо в мълчание да се събуди от страната на забравата и да я помаже? без Твоето Присъствие, щяхме да бъдем като оттичаща се вода, като избледняваща сянка в нощта, като падаща звезда, умираща в необятната вселена; без ни най-малкото колебание Ти прелетя от Царския Си Престол като Гълъб от Небесата, за да дойдеш и да си починеш върху мен, в страшната ми окаяност;
от долината на забравата, Ти разбуди паметта ми, за да Те разпозная, Любими мой Христос, вдигна ме от бездната на небитието, и тогава здраво Те хванах, заловена за ръба на туниката Ти от страх да не ми обърнеш гръб и да си отидеш; стиснах здраво туниката Ти, така че никога повече да не Те напусна; знаех тогава, че принадлежа на Моя Възлюбен и че моят Възлюбен е мой; станах Негово притежание, но и аг Го притежавах;
възнамерението Ти се разгърна пред очите ми, и разпознах Пътя, Истината и Живота, как тогава да оставя своя Възлюбен да чака? с бузи румени от буйния ми изблик на радост, като на щастливо дете, избухнах във весел смях прозвучаващ като стичаща се вода, като бълбукащо поточе, когато разбрах, че моят Жених е моят Изкупител и Всичко, облечен във Величие, застанал изправен и величествен като колона от благоуханен тамян!
Любима Моя, от раждането ти не скрих Обичта и Вярността Си към теб; преди да се родиш, Васула, ти беше Моя! Очите Ми никога не те напуснаха; венчах те мистично за Мен, за да благоденстваш в Ръцете Ми за по-голямата Ми Слава и да продължиш според Моите замисли, които имах за теб; известен съм, че увенчавам и постигам всички Свои планове с успех, защото съм изпълнен с Царска Сила, Великолепие и Величие; наистина, като Жених, който обсипва любимата си невеста с дарове, те увенчавах всеки миг от живота ти с гирлянди на Обич; с най-ценните Дарове, Кръста Ми, Гвоздеите Ми и Трънения Ми Венец, защото наградите Ми са неописуеми; а сега, добий смелост и постави дясната си ръка в Моята, и Ми позволи, на своя Жених, да те имам с царско великодушие само за Мен в Брачната Стая на Сърцето Ми, твоят постоянен Дом;
o да! опиянен от Обич се венчах за теб, тогава ти позволих, невесто Моя, да вдигнеш Воалите покриващи Божествеността Ми, за да съзерцаваш Святото Ми Лице ден и нощ, лице в Лице; краката ти внезапно се олюляха, когато съзря Сияйния Ми Лик, но те държах здраво в Прегръдката Си и те укрепих и насърчих, предлагайки ти върховен Дар, предоставих ти да си поделиш Божествените Ми Тайнства; предложих ти да пиеш от Мистичното Ми Вино; опиянена от Мистичното Ми Вино, ти поиска още; победоносно ти предложих Своята Чаша; ухажвах те с цялото Си Сърце, предоставяйки ти и Мистичния Си Хляб, Знак за голямата Ми Обич и Дар от Жениха, който показва Обичта Си към Своята помазана невеста; в Брачната Стая на Сърцето Ми, ти доказах, че си кост от Костта Ми, плът от Плътта Ми, тъй като те хранех с Мистичния Ми Хляб и Вино; ах, Васула, съхранявах тези Дарове за теб от цялата Вечност за твоето изкупление;
откакто ми даде възраждане, провъзгласявах Твоята Правдивост, и вярвам, че не държах скрита Обичта и Верността Ти, нито Добрината Ти към мен във всяка Асамблея;
запечата челото ми с божествени Целувки, направи езика ми готов като перото на претоварен писар; така оформяш Своите невести, увенчаваш ги с венци на Обич, веселиш ги с любовните Целувки на Устата Си, наред със звуците на Твоята арфа от слонова кост; обличаш ги богато със златни брокати, увенчаваш ги със скъпоценности от Трънения Си Венец; освещаваш дъха им, изливаш върху тях порой от Благословии; и като пътуващи гълъби покриваш крилете им със злато, за да разнасят надлъж и нашир Блаженствата Ти, така че народите да викат и да пеят от радост;
Боже, толкова си обичлив; Ти си най-красивият; Темата Ти, религия и добродетел; Славата Ти, несравнима; Пътят Ти, покрит със сапфири, водещ в Мистичната Стая на Сърцето Ти; там увековечаваш всяка невеста с Мистичния Си Хляб и Мистичното Си Вино, за да влезе достойно в Твоето Царство, докато Ангелите Ти тръбят триумфа Ти! и Ти, в царствения Си стил, насърчаваш Своята невеста, като шепнеш благо в ухото й: “Вечно Съществуващият е сега твоят Жених, всеки ден, през всички дни, защото съм съединен с теб и съм едно с теб; потопи се изцяло в Мен, и бъди един дух с Мен, така че да не принадлежиш вече на света; сега, когато те очаровах и ти се влюби в Мен, ще бъдеш Мое притежание и Аз ще бъда твое притежание; принадлежиш сега на своя Възлюбен и желанието ти е за Мен; ще те преобразя в бог в резултат на Божествения Ни Съюз;"
да, наистина, любима Моя невесто, чуй Гласа Ми и се наслади на благоуханната Ми Сладост в Химна Ми, ако можеше само напълно да осъзнаеш колко близо съм до теб; желанието Ми беше да те поставя като печат на Сърцето Ми; сега съм сладкото ти ухание, Васула, обгръщайки те изцяло, преплетена с Мен, ти се намираш вътре в Живота, принадлежиш на Имперското Ми Семейство; всеки, който пие достойно от Мистичното Ми Вино, ще се опиянява от сладостта Му, и ще се изпълва сърцето им жажда за повече; и когато ядат Мистичния Ми Хляб, сърцето им ще тупти от неизразима радост и задоволство; до Мен, душата им ще бъде украсена със светлина, идваща от Мен; смесени в Светлината Ми, ще им позволя тогава да снемат булчинските си воали, за да Ме съзерцават от време на време и да подсладяват сърцето си;
разбери сега, Любима Моя, Васула, че те отгледах за Себе Си, и да бъдеш Ехото Ми за Спасителния Ми план; поставих те като цвете сред бодили, за да напомня на света, че всички души, с които съм свързан стават Мои невести; всеки, който Ме намира, намира Живота; ще издигна Гласа Си, възпявайки заедно с Ангелите Ми до краищата на земята, до пустините, до градовете, до гробищата, до всички жители на света, за да узнаят, че дори да са Ме забравили, Аз никога не ги забравих, защото са твърде ценни в Очите Ми; Песента Ми ще превърне пустините в пищни градини, а в безплодните височини ще бликат искрящи реки;
ще направя всички неща нови...
aх, в Божествения Ми Химн има безброй сърцебиения, пулсиращи непрестанно с въздишки на носталгия, копнеещи да възгласят Химна Ми, за да развълнуват всяко сърце; не питай защо се наричам Живот, твоят Жених ти казва, Аз, който съм над всички светлини, съм Животът, защото без Мен не можеш да живееш или да бъдеш в мрака, и нищо друго не може да съществува; това е Христос, твоят Спасител, който ти казва да намериш убежище в Милостта Ми;
показах силата Си в теб, Васула Моя, и извърших чудеса, и чрез теб, невесто Моя, разкрих Нежността Си и Милостта Си на света; ще продължа да изпълвам устата ти с Божествена Мъдрост; колкото по-близо си до Мен, толкова по-лесно ще бъде за твоя Жених, заедно с Неговата Майка, която е и твоята Майка, да продължат да се грижат за теб, докато достигнеш съвършенството; Делото Ми би било непълно, ако не можех да те усъвършенствам в обичта ти;
с Химна Си разкривам още веднъж Вечната Си Обич и Вярност към Моята Невеста; планините, хълмовете, носят с Благословии ехото на Царския Ми Химн; благоуханните цветя, разпъпили се, експлодират при звука на Песента Ми, изпращайки аромата си високо в небесата, кланяйки се ниско пред мелодичния Ми Глас; проявявам чудната Си Благост, пазейки те като зеницата на Окото Си;
затова ела, докога ще се криеш в тъмния си гроб? колко още трябва да чакам да отвориш вратата на сърцето си? пусни Ме да се разгърна като свитък, и да ти разкрия пътя на Живота; ще те обвия със Сладостта и Чистотата Си, за да приличаш на кула от слонова кост; Аз съм Царската ти Одежда; ах, Васула, благословена на Сърцето Ми, от устните ти, които помазах, ще говоря; ще действам чрез теб, показвайки облика Си върху теб, както много пъти те забулвах със Себе Си; никога няма да престана да разговарям с теб и да те уча от Мъдростта;
вижте! зова ви сега всички, които сте Мое семе, които сте кост от Костта Ми, плът от Плътта Ми, да дойдете и да вкусите съкровените наслади на Сърцето на вашия Жених и ще имате цялото Божество да живее във вас! отмори сега главата си на Мен, гълъбице Моя, и Ми позволи да си почина в твоята тишина; ic
|
