Насърчението на Господа към Читателите (с коментар на Васула)
22 септември 2016
На 22 септември 2016, получих послание от Христос нашия Господ за молитвената група в Родос. След известно време си помислих, че бих могла да го изпратя на всички вас, така че и други молитвени групи на ИВБЖ вероятно да могат да се възползват. По някакъв начин може да видите, че това е възможно да се отнася до всеки един от нас.
Номерирах изреченията поради една причина: да обясня какво разбрах от това послание, след размисъл върху него за известно време, така че да просветля хората от молитвените групи.
Tова послание е свързано с посланието започнало на 5 септември, но приключило на 22 септември и преди да завърши посланието, Иисус добави това, което следва:
сега кажи на твоята група за молитва в Родос следното:
в ранните дни на Посланията Ми, оценихте всички Мои Интереси, преодолявайки с радост гоненията и изпитанията; извадих ви всички от силите на мрака, и простих греховете ви;
() напомням ви на всички сега да възпламените обичта си към Мен;
() четете Посланията Ми, научете се да Ме обичате повече!
() правете добро и усвоете Знанието Ми;
() приютете се в Мен, и ще бъда Песента ви;
() мога да прочета сърцата на всички, и познавам съвършено нуждите ви; затова, елате при Мен, своя Спасител;
() бъдете Живата Ми Църква!
() възрадвайте Сърцето Ми, съберете се и приемете Нежността Ми,
() заличете всичко, което не съм Аз,
() и работете крепко за своето спасение и за спасението на другите;
() приемете Святата Ми Целувка върху челата ви; Обичта ви обича всички! ic
1 Когато по мощен начин бяхте докоснати от благодатта чрез Посланията Му и се променихте, приехте сериозно всичко, което Христос поиска от вас да направите, със сила, радост и безстрашие, защото открихте"перлата" и стойността й. Христос ви напомня как незабавно беше простил греховете ви, след като станахте Негови и поискахте да ви бъде простено.
2 Христос ни напомня още веднъж да бъдем, както бяхме в началото, пламнали, живи, изпълнени с готовност, защото изглежда пламъкът ни някак е намалял според Него и ако продължим така може един ден да угасне и да изчезне, така че това е предупреждение.
3 За да запазим Словото Му (Посланието) в безопасност, дейно, и с ярък пламък, и да растем в обичта Му и да станем могъщи апостоли, имаме нужда от смирение, да умрем за себе си, да се смалим, така че Той да ни вдигне; Христос ни препоръчва да прочетем отново Посланията Му, независимо от това, че го бяхме правили в миналото, препоръчва ни да ги прочетем, започвайки от самото начало, а не просто да отваряме наслуки от време на време, както признават някои, че правят.
4 Тогава имаме възможността да правим добро и да растем в Него, усвоявайки Знанието Му. Посланията на ИВБЖ са изпълнени с Мъдрост и като ги четем, ние се учим да обичаме Бога по начина, по който Той иска да Го обичаме; ще познаваме Волята Му.
5 При трудности, Христос ни припомня да се приютяваме в Сърцето Му. В Сърцето Му ще бъдем утешавани, ще намерим мир, и То ще ни укрепва, когато трудностите се изпречват на пътя ни. Няма да загубим Мира Му, защото ще пребъдваме в Сърцето Му.
6 Христос ни уверява, че Той контролира всичко и че знае повече от вас какво съдържа сърцето ви и какви са нуждите ви, затова ни напомня да Му се доверяваме и да ходим без колебание при Него.
7 "Бъдете Живата Ми Църква!" Когато каза това, каза го по много мощен начин. ИВБЖ е точно това: да бъдете живи в Духа и да бъдете това, което беше учил преди на учениците Си, да бъдете Жива Църква, чрез деянията ви, и чрез думите ви и чрез всичко, на което ни учи в Посланията. Сърцето на Христос няма да остане равнодушно, защото, правейки всичко това, което заръчва, ще Го накарате да се радва във вас.
8 "събирайте се", когато каза тази дума, веднага си помислих за времето, когато учениците Му винаги се събираха, като си споделяха радостите и скърбите, хранеха се заедно, свидетелстваха заедно, помагаха си един на друг, като семейство, обединени в обич и хармония. Трябва да излъчваме мир и обич толкова мощно, че другите до нас да усещат тази енергия идваща от нас и да разбират, че сме истински ученици на Христос, оформени от Него. В Библията е казано: По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако обич имате помежду си. (Йоан 13:35)Обичта не трябва никога да липсва сред нас, никога! Когато се разкъсваме помежду си, това показва пълното погрешно тълкуване на посланията на ИВБЖ и като се караме помежду си, ще дискредитираме Посланията, ще бъдем отражение на гнил плод. Също така, събирайки се само веднъж в седмицата, за да се молим заедно, и някои идват дори за по-малко от един час да се помолят и след това си тръгват, изглежда не е това, което иска Христос да правим. Иска да се срещаме и да се молим по-често от два пъти в месеца, пропоръчва ни веднъж в седмицата за един час, и след това да се срещаме от време на време дори за ядене или на кафе, споделяйки си духовните ни изживявания. Някои групи за молитва го правят това като по задължение да се съберат веднъж в седмицата, и след като приключат с това, се прибират в къщи. Това не е правилно. Затова, смятам, че Той иска от нас да работим всички заедно повече за Посланието Му, тъй като сме призовани да бъдем сътрудници в Делото Му, и ето защо иска да бъдем сътрудници и един на друг.
9 За да можем да направим това, което ни препоръчва, трябва да умрем "за себе си" и за своето "его" и да Му предоставим повече от времето си. Нуждаем се от смирение, а не да се държим властно към другите, с други думи, трябва да бъдем отражение на Образа Му.
10 Христос ни препоръчва да продължим да работим усилено, за да постигнем съвършенството, като ми даде картината на стълба, по която човек трябва да се изкачи, за да стигне на небето. Изглежда сме лениви да се изкачим и оставаме на стъпалото, някъде, не достатъчно високо. Трябва да се съсредоточим повече върху Христос и това ще стане като препрочитаме Посланието Му, което наистина ще ни оживява. Когато Христос добавя, "и спасението на другите", разбирам от тези думи следното: Христос ни напомня как в началото дойде при нас и ни измъкна от властта на мрака, помогна ни да открием великолепното духовно пиршество, което беше приготвил за изгладнелите ни души, което е посланията на ИВБЖ. Бяхме паднали отначало с лице върху храната, както бяхме лишени, огладнели, и възхитени от нея, но след това, веднъж наситени, просто се отпуснахме на фотьол и останахме там и задрямахме? Или се държахме като Самарянката, която след като срещна Христос, изтича в селото, размахвайки ръце във въздуха, викайки наляво и надясно, минавайки покрай магазините в селото, препъвайки се върху хората, казвайки, че беше срещнала току-що велик Пророк, най-великия от всички! Тя даде свидетелство на висок глас и вдигна на крака цялото село, за да я чуе, защото беше изпълнена с радост от Духа. Същите ли сме с нея?
11 Още веднъж Иисус белязва челото ни със Святата Си Целувка. Така че, от какво повече се нуждаем? Станете, събудете се и се вслушайте в Гласа на Христос...
|
