Аз Съм Утешителят Ти
3 юли 1987
Иисус?
Аз съм;
любима, вдъхновенията идват от Мен, както капките роса идват върху листата;
сключих споразумение с теб, да ти бъда верен, взех мерките Си, така че и ти да Ми останеш вярна, разбираш ли?
Васула, за Мeн, ще обединиш ли Църквата Ми? пред теб съм и съм този, който ще те обучавам, просто Ме следвай; искам обединени всички Мои Църкви; искам свещеническите Ми души да си припомнят предишните Ми Дела и простотата, която имаха учениците Ми; смирението и верността на първите Християни; ела, ще ти разкрия най-дълбоките Си и съкровени желания на Сърцето Си, позволи Ми да ги издълбая върху теб, малка ти;
(Тук се почувствах действително обезнадеждена. Усещам, че Бог желае толкова много важни неща, които ми казва, записвайки ги, но аз седя на тях, парализирана. Чувствам, че не правя това, което Той иска, след като нищо не се е променило, но как може да се промени, като наистина никой не знае много за това. Чувствам, че не Го удовлетворявам, че не съм покорна, не правя това, което най-много желае.)
Иисус? Повече от сто души имат копия на тези откровения, но не е достатъчно!
Аз съм, живей в мир; Аз ще възстановя Църквата Си; позволи Ми, Васула, просто да отпечатам Словата Си върху теб; обичам те, прослави Ме, като Ме обичаш; обединяването на Църквата Ми е Мое Дело; ти ще бъдеш само вестителката Ми, pазбираш ли разликата? дори когато казвам: съживи или обедини Църквата Ми, Васула, това никога не се отправя непосредствено към теб; ще се научиш, не научи ли част от Делата Ми с Мен?
Да, Господи, научих.
почакай и ще видиш;
ще ти задам един въпрос: защо не дойде сега при Мен за утеха?
да, точно така, да;
(В проблясъка на няколко секунди Иисус ми даде видение и цял разказ зад него. Като притча. Беше за дете и майка. Майката беше загубила детето си преди години. Накрая, намирайки го, беше щастлива и се опитваше да научи детето си да ходи при нея за всичко, което поиска, след като го обичаше и й принадлежеше. Детето имаше голямо затруднение да се приспособи отново към някого, който казва, че е майка му и се интересува за него; било е свикнало да преглъща нещастията си, като е нямало към кого да се обърне. И сега отново забравя, че майка му е онази, която може да му помогне и да го утеши. Видението беше на малко дете, изпаднало наново в пълна нищета, да обикаля из къщата, плачейки, пренебрегвайки майката. Майката, гледайки детето в нищетата му, се чувстваше наранена, наранена, гледайки го нещастно; наранена да гледа как детето все още не иска да се хвърли в обятията й и да й покаже, че се нуждае от обичта й. Сърцето на майката беше напълно разбито, гледайки детето си в нещастие и да не й обръща внимание, тя, която би могла да направи толкова неща, ако й имаше доверие!
- Детето бях аз; майката, Иисус.
- И всичко това, защото смятах, че никъде не стигам, с посланието върху плещите си и че не правех достатъчно. Реших да отида да си легна, за да забравя. Така си легнах и се опитах да заспя, за да забравя, това стана през следобеда. Мислех за Иисус, но се чувствах твърде нещастна, дори да Го срещна.)
любима, Аз съм Утешителят ти! опри главата си на Мен, позволи Ми да те помилвам и да облекча болката ти, позволи Ми да прошепна в ухото ти словата Си; вътре в Сърцето Си имам място за теб; не изразходвай времето си другаде; ела сега на своето място;
Неспособна съм…
ще те вдигна и ще те поставя там;
| 
