Посадих това Лозе и го нарекох: Истински в Бога Живот
12 април 2004
Господи, каня Те и Ти се отзоваваш,
говориш ми и всичко около мен мигновено процъфтява.
Когато съм в беда, се навеждаш да ме изслушаш, когато Те зова, бързо ми отговаряш. Благословено да е Името Ти.
Васула Моя, дадох ти, откакто те възстанових, език на ученик, за да проповядваш, да порицаваш, да дисциплинираш и да възхваляваш; вдъхнах в теб божествени вдъхновения идващи от Сърцето Ми, за да свидетелстваш достоверно;
преди да те науча, те венчах за Мен и ти дадох благодатта на Моето Присъствие; дадох ти с радост достъп до Благородството Ми, за да се радваш в Присъствието Ми; но напоследък, видях това, което видях; умът и прищявките на хората се изправят на пътя Ми, докато напредвам; сред тях забелязах, че мнозина имат очи, които не виждат; увенчах те, дъще, с обич и нежност, изпълвайки ушите ти с учението на Мъдростта в полза на онези, които сега те тъпчат; който те тъпче, тъпче Моите инструкции; все още ли не се научиха, че избраницата Ми е едно с Посланието Ми? изглежда не могат да го поберат в главите си, че беше закърмена в Лоното Ми? човекът, който тайно те клеветничи, ще го накарам да замълчи; няма място в Дома Ми за нито едно гордо сърце; никой лъжец не запазва поста си... присъствието ти само по себе си е Моето Послание; ние сме сътрудници...
тъй като започват да омаловажават Делото Ми, пренебрегвайки пътя на Мъдростта, поставяйки под съмнение Суверенната Ми Сила за тази, която избрах да помажа с пророчество, Аз, като Отец, ще вдигна детето Ми далеч от всички онези, които я тормозят; днес казвам:
отсега нататък, ще държа Посланията Си скрити за известно време, тъй като не се обърна внимание на Зова Ми, нито Инструкциите Ми живени; по този начин Присъствието Ми не беше също оценено и ако го сметна за необходимо, ще ги лиша и от Нашите посещения;
Васула Моя, благослових те и те помазах за тази апостолска мисия; благослових те да растеш в Духа Ми, да израснеш висока като кедрите и кипарисите, разстилайки клоните си, като ти предрекох, че ще вдъхна още много откровения в теб; подготвих те в царските Си дворове и, още прясно капеща с небесна роса, те изпратих да бъдеш сред цялото човечество; изпратих те на всички тях като Моя Собствена, Мой Собствен дар носеща ученията Ми, за да им бъдат дадени, така че да се възползват от тях, но те счетоха теб и Ученията Ми за даденост; отнесоха се лекомислено към Словата Ми и към тази, която ги носи, мнозина от тях безполезно те изтощаваха, държейки се с дара Ми безразсъдно и както им беше угодно; не трябва ли тогава да се намеся? ще ги лиша от вярното Си слово чрез теб, защото сърцата им са станали груби към теб и към Моите сентенции;
бях казал веднъж, че ако я тормозите, ще й дам достатъчно сила да ви събори, напомняйки ви, че нейната строгост ще бъде Моята строгост; бях казал на всички, че ти идваш от Мен и че Аз ще бъда сред вас и че този знак ще бъде показан върху теб... ах, толкова пъти чух тази тълпа да се присмива зад гърба ти, отделяйки те от Посланието Ми! с вилообразни езици плюят отрова върху теб… блажени са онези, които не са били в тази тълпа и са имали благоприличието да уважат Моите учения и техния носител; ще отворя за тях вратите на добродетелите;
а ти, дъще, казвам ти, Призивите Ми към ще продължат; няма да те лиша от Своето Присъствие; ако някой те попита за това свидетелство, кажи им: "медът се стичаше от медената пита през всичките тези години, но вие търсехте други неща; не си дадохте труда да вкусите от него;" далеч не се задоволяхте с това, което ви предоставях, ненаситно тичахте за последната новост, събирайки цели поредици от други послания, според собствения ви вкус; вместо да се вслушате в истината, вие се обръщахте към митове…
посадих това Лозе и го нарекох: Истински в Бога Живот; не го посадих високо в планините, а в низините, за да го направя достъпно за всички; дните на разплатата бяха дошли; дните на репресиите бяха тук; слязох в Лозето Си и докато минавах през него, ахнах и поех дълбок дъх, изпълнен с печал; "това ли е мястото, където трябваше да има хиляди лози?" скрит под лозите, забелязах друг растеж, този на коприви и тръни, всички те вредяха на лозите Ми; тогава се чу глас, идващ изпод лозята: "ах, сега имам достъп да си изградя внушително място, за да надмина другите;" обзет от възмущение, наредих на Моята пратеница да издаде указ, с който дадох правомощията Си да изкорени всички коприви и тръни, които настойчиво поразяваха лозите Ми; Аз съм Лозарят и ще влизам в Лозето Си, когато пожелая и ще проверявам неговия напредък;
показах им Царството Си и ги научих на знанието за светите неща, но те не Ми дадоха пълна отплата за всички благодати, които им дадох; откърмих ги, но не се задоволиха с храната, която им давах; дадох им питие, но в безумието си, те го замениха с живак, разменяйки Славата Ми за своята собствена; въпреки че веднъж бяха казали: "няма да разменя Божията Слава за никоя друга", те размениха Моята Слава за своята собствена слава; сега, ще насадя смирените на тяхното място; гордостта не е създадена за човека; с какво прахът и пепелта имат да се гордеят?
и Аз, със Светия Си Дух, ще продължа да те посещавам по този спокоен начин, както кръвта тече непрекъснато във вените на човек, без външен звук, така и Ние ще те посещаваме; остани уединена в Мен, Васула Моя; ic;
|