Цялата Земя Ще Страда, Освен Ако Не Чуя Истински Вик На Покаяние

30 септември 2002

Господи мой, Боже мой,
колко е прекрасно да пътува човек до Теб,
докато сееш Небесните Си семена във вятъра!

за разлика от мрака, който ме заобикаля,
Ти си Стълб от пламтящ Огън, Светлинен Лъч;

Святото Ти Лице, Христе,
е като Лъскав Диамант
и когато се изправяш пред мен,
сиянието Ти озарява душата ми,
за да не се поддаде на мрака;

по-ярък от хиляди слънца взети заедно,
стоиш сега сияен пред окаяната ми душа;
aх, ако знаеше само човечеството какво е да присъства човек пред такава неописуема красота;

Ти, Всемогъщи мой Боже, Нетленна Светлина,
Присъствието Ти се дава даром на света,
но как е възможно да не могат да Те познаят, или дори да Те видят?

Милостиви Господи мой,
по-справедлив от всички Ангелски сили взети заедно,
надвишаващ всяко възприятие и разсъдък;
безмерната Ти Милост и неразгадаемото Ти Изобилие
и Великодушието Ти, ме оставят в захлас…

привлекателностто Ти магнетизира душата ми,
парализира я и й предизвиква непоносима тъга,
привлекателността Ти ме ранява…

В много случаи се опитах да Те хвана,
но бяха напразни опитите ми;
то е сякаш да се опитвам да хвана огъня;
пръстите ми минаваха през Теб…

Като неопетнено огледало
отразяващо Вечната Светлина,
великолепието Ти се величае в цялото Ти творение…
и все пак, как е възможно творението Ти да не вижда тази ярка Светлина?

Въпреки че опитите ми да Те хвана,
дори ресните на дрехата Ти, бяха напразни,
Ти в Своето съчувствие и за да ме насърчиш да не изоставя усилията,
а да продължа опитите си да Те хвана,
покри със сапфири пътя ми;
за да ме успокоиш в опитите ми,
подписа с Пръста Си Името Си навсякъде върху мен с елей;

Колона от уханен Tамян,
ароматизиращ света, когато минаваш,
как бях счетена за достойна за такава благодат
да придобия Мъдростта като учител?

Когато от недостойното си сърце
нададох вик към Теб,
Суверенитетът Ти се наведе към мен
от висините, разкривайки се, а от Устните Ти
ми беше дадено Божественото Ти Име,
помазвайки душата ми със Свят Елей;

Балсам на душата ми,
в изобилната Си Обич, в Божествената Си Лудост,
украси душата ми с величествени дрехи,
облече голотата ми с Божествения Си Подпис,
правейки ме Своя за вечни времена!

О, Спасителю, деен в Обичта Си към човечеството,
овлажни сега устните ми с благодат,
за да Ти отправям винаги почит и възхвала…

ах, любима ти! призовах те да се стремиш само към Мен; призовах те да бъдеш влюбена в Мен толкова, колкото Аз съм влюбен в теб; раних душата ти с красотата Си, за да те призова към живот в Мен; Присъствието Ми, което и до днес те слисва и което свежда душата ти в нищо друго освен в просто отражение на Светлината Ми, те оживява; изобилната Ми Обич към теб опияни душата ти да жадува за Мен; освободих те, за да постигнеш безстрастието на тялото и душата; можеш да постигнеш безстрастието само чрез Мен; в това безстрастие, мога да засадя в теб небесните Си семена;

виждаш ли? виждаш ли как те направих свидетел за хората, за да свикаш всички нации, така че да се втурнат към Мен онези, които не знаят за Присъствието Ми, и да Ме прославят? бях казал, че ще направя Словата Си огън в устата ти, за да привлека онези, които никога не са знаели за Мен, да Ми служат с безстрастие и да обичат Името Ми; не казах ли, че ще поправя счупените Си олтари?

ще настъпя там в Собствения Си дом, който сега е разпилян; ще отделя надменните и гордите сърца от чистите в сърцето; точно както се отделят козите от овцете; беше ви казано да спазвате Закона Ми и повелите Ми, и ви беше поискано да се покайвате с цялото си сърце; пречистването вече е започнало и някои от вас вече бяха посетени от Мен; забрави ли думите си в тревогата си, когато възкликна в агония: “бях грабнат в Огъня Ти, Господи!”, признавайки най-после вината си със стенания на покаяние?

колкото до онези, които все още не са приели посещението Ми, очакват ги много мъки, Денят на Господа ще дойде и при тях, и какъв ден ще бъде този! с готовност ще покажа Милостта Си, при условие че се покаете… ще покажа Милостта Си и ще ви събера всички, отвсякъде под небето; но преди това Аз, Авторът на тoзи Химн на Обич, ви казвам, ако светът в злостта си не се обърне към Мен, покайвайки се, отвръщайки на злото с обич, това, което може да се случи на всички вас, ще надмине всяко пречистване извършено в историята!

Господи! Не зная какво да кажа!

няма пламенно покаяние, няма истинско разкаяние… нациите се намират в размирица и постиженията им са мярката за безбожието им… цялата земя ще страда, освен ако не чуя истински вик на покаяние; ах, а онези, които се изправят на подиуми, прокламирайки за мир и как и по какъв начин може да бъде установен между тях, докато самите те престъпват заповедите Ми и воюват срещу Мен, как могат да очакват, разсъждавайки добре, че ще донесат мир?

но не се отчайвайте, накрая спасението ще дойде от Триединния Бог; Tози, когото продължаваш да отхвърляш, безбожно поколение; накрая ще живееш в мир; Богът, който е седнал горе на престола, ще ви залеси и Духът Ми ще се излива непрестанно като лъскав поток в сухите земи; ще изпълня всички неща в Собствената Си Светлина, в тази Светлина ще отделя плевелите от житото; както ти казах, ще отделя козите от овцете;

онези, които се окажат извън Божествената Ми Светлина, за тях ще бъда недостъпен и невидим, и единствено мракът ще бъде тяхната обител; но онези, които се намерят в Божествената Ми Светлина, ще бъдат благословени и ще бъдат самите те светлина в Светлината Ми; ще ги обгърна, предавайки ги в Собствения Си блясък; колкото по-чиста е душата им, толкова по-сияйна ще бъде; блажен е човекът, чиято вина е простена, чийто грях е заличен; блажен е човекът, когото не обвинявам в никаква вина, чийто дух е неспособен за измама!

кажи на своето поколение, че Бог е тук, с всички вас… ic;