Бъди Атлет
7 януари 2002
давам ти мира Си, цвете Мое; искаш нещо да Ми кажеш?
Да, Иисус, искам да Ти кажа нещо. Дали съм Твоят атлет? Моля Те, не пренебрегвай въпроса ми.
няма да пренебрегна въпроса ти; по израза ти видях, че най-сетне разбра, че наистина съм те ангажирал в битка; да, ти си Моят атлет; Аз съм твоят Треньор и те упражних за това, не е ли така?
Нека бъда тогава атлет с неудържимо усърдие за Дома Ти.
нека тогава чрез устата ти да отекнат Словата Ми сега и за идващите поколения; Словата Ми ще спрат наглите, учените и нечестивите прояви на всички онези, които до ден днешен не са Ме открили, а разчитат на собствените си сили; само защото имат реторическо слово не означава, че това ще ги издигне в скритите тайнства на Светия Дух!
ах, Васула, дъще Моя, виждаш, не е леко бреме да носиш Кръста на Единството; трябваше да оформя някого в атлет, който да тича с Мен, отказвайки се от всички привлекателни неща, които биха забавили този пробег; създадох те да бъдеш атлет, за да посветиш сърцето и ума си, вървейки с Мен, без да забавяш хода на краката си;
бях попитал веднъж: “кой може да понесе болка, клевета, превратности, заплювания и преследване? кой може да снабди народа Ми, Църквата Ми, неуморно, с цялото Знание, което тя ще придобие от Святата Мъдрост и да бъде в същото време на разположението на всички? кой би бил покорен на Волята Ми и на Заповедите Ми и би различил лъжата от истината и правилното от грешното? кой би се изразявал, както Аз бих се изразявал и ще приеме много Мои нареждания? кой би проповядвал Словата Ми по царски и мелодичен начин, разпалвайки сърцата на народа Ми? и кой би понесъл търпеливо всяко премеждие и всеки бич, когато свидетелства за мистичния съюз между Мен и създанията Ми?” за да изтърпи и да изпълни всичко това, трябваше да намеря бедна душа, слаба и крехка; в този вид бедност намирам дължина и ширина, височина и дълбочина, за да запълня това обширно пространство с чудотворното Си Богатство; в слабостта й, ще бъда свръхизобилната й Сила и Царската й Власт; в крехкостта й, ще бъда неизказаната й Щедрост;
така, в милостивото Си снизхождение, благоволих да те избера, да те тренирам и да те оформя в атлет; гледам те сега със задоволство готова да Ми се харесаш, като желаеш да отидеш на бойното поле; идвай винаги и Ме търси спонтанно по всяко време; Аз съм Братът ти, родът ти; Аз, който съм лъчезарната светлина на славата на Отеца и съвършеното копие на божествената Му природа, те благославям;
Господи, посещенията Ти ме възкресиха и отдавам слава на безмерната Ти Милост. Но, Господи, имам още един въпрос:
как, след като казваш, че от устата ми ще отекнат Cловата Ти и ще въздействат на мнозина, Cловата Ти понякога, дори изречени с плам, имат толкова малко въздействие? дори идващи от Самото Божество, изпълвайки сърцето ми с божествена Обич, те не влияят на всички; да, и има дори души, които сякаш не проникват в Словото Ти, а остават апатични; дали Твоят атлет тича в празни кръгове?
устните ми с готовност провъзгласят правдивостта Ти, чудесата Ти, и се надявах да намеря приветлив отзвук, така че да Те утеши, да Те изведе от Гетсимания и да Ти позволи да дишаш малко свеж въздух, вместо горчивия и пълен с агония въздух на Гетсимания;
понякога чувствам, че Твоят атлет Те е разочаровал и че голяма част от атлетичния труд е напразна; трудя се и се мъча да се покоря на заповедта Ти да съживя, да украся и да обединя Църквата, възстановявайки структурата на Църквата, със силата на Светия Дух; cтарая се вярно да следвам Заповедта Ти към мен, но изглежда след много пот и много борба, след като беше възстановена част от една стена на конструкцията, ето кой се втурва? потисници; потисници се появяват през нощта, за да съборят с един удар току-що построената стена; като поставиха всички свои емблеми, за да покажат властта си, те се плъзгат като змии и вършат своята работа; дали са напразни потта и кръвта пролени през всичките тези години?
Ако не са демоните, които избират хора, за да извършат чрез тях лукавите си злини, кой тогава диктува на тези хора такива омразни престъпления и дяволски неистови действия?
Кажи ми, Господи и Владетелю, дали задоволих исканията Ти? Направих ли въобще видима конструкция достойна за почит за Теб? Да не би очите ми да се бавят върху нелепости? Дали се вижда светлина за единството или напредва с една-две педи? Дали с всичките благодати, които получих, направих въобще нещо, за да Те почета? Или се въртя в кръгове? Ти дари на духа ми пророчески дар, какво Ти дадох в замяна, Господи мой, за всичко, с което ме украси в бликащата Си Обич?
По какъв начин бях небрежна?
Ти, който възкачваш царе на престоли, си познат, че когато се възгордеят от безкрайното си властване, ги оковаваш тогава с вериги, връзвайки ги в робството на покрусата;
cвидетел съм и мога да свидетелствам, че видях и наблюдавах велики мъже да падат, когато не Те послушаха; божествената Ти справедливост падна върху тях като мълния, унищожавайки ги заедно с гордостта им. Но, Милостта Ти не пропусна да им покаже много пъти всичко, което бяха направили и всички грехове извършени от горделивост.
В началните дни трябваше да страдам, за да се науча да не се отклонявам от Теб; в сетнешните дни все още страдах, гледайки арогантните да Те обиждат; тези дни продължавам да страдам, гледайки да се проявява толкова голямо безразличие към Милостивия Ти Призив. Страданието стана мой насъщен хляб...
дадох ти Извора на пророчеството и чрез ученията и добрия Му съвет, ти Ми даде сърцето си и волята си; тези две неща са Ми достатъчни; колкото до несполуките и пропуските ти, Аз попълних там, където ти пропускаше, и в изобилната Си обич, която изпитвам към теб, това Ме задължаваше да се погрижа Аз Самият там, където ти Ме проваляше; в бащинската Си Милост, гледах на всичките ти невнимания, както баща би гледал на невниманията на малкото си дете: със съчувствие и винаги готов грижовно да помогна, прошепвайки нежни слова на обич, за да не те уплаша, докато ти показвах още веднъж как се грижа за теб и за собствения ти напредък;
колкото до огорченията, които понасяш за Църквата Ми и за Мен, сестро Моя, катедрала Моя, не се отчайвай; с един само поглед възстановявам падналото; показах ти веднъж Чашата Си, и ти дадох знак да Ме следваш, за да те облека с Мантията Си, да те опаша с откровението Ми и да ти поверя Словото Си;
о, наслада на Отеца, която щеше да бъдеш хвърлена в долините, моретата и планините! създадена за тази цел да стъпчеш гордите и арогантните и шумните им веселия, принуждавайки ги да замълчат; когато ти показах Чашата Си, ти стана и каза: “Иисусе, позволи ми да пия от Нея, предоставяйки Ти така всичко, което може да Те утеши;” и Аз, трогнат и очарован от предложението ти, се наведох към теб и те прегърнах; прегърнах в Обятията Си едно жълтурче, едва родена и едва възстановила се от лошото си здраве, но всеотдайна; крехкостта ти Ме накара да се просълзя повече от един път и повече от всеки друг в целия свят! и ето те, едва родена, но готова да се отречеш вече от волята си и предоставяйки Ми без задръжки душа и тяло; преди всичко, протягайки смело малките си ръце към Чашата Ми, пристъпвайки бързо към Олтара, за да Я вдигнеш към устните си и да пиеш от Нея!
когато те видях да тичаш решително и непоколебимо към Олтара, висок глас се чу от небето, който пееше: “Алилуя! слава на нашия Господ, който я победи!” след това, вдигнах Чашата към устните ти, нареждайки ти само да вкусиш от Нея, но да не изпразваш съдържанието Й; казах: “доведи при Мен народа Ми и ги събери около един Олтар; проповядвай на всички нации покорство във вярата в чест на Името Ми; покажи им колко е абсурдно да остават разделени; ще бъда винаги до теб;”
благодаря Ти, Господи мой,
за Обичта и Вярността Ти;
вдъхвам обич; можеш да останеш завинаги в Дворовете на Дома Ми; там управлявам с Величавост и в господски способ се сприятелявам с посетителите Си, съветвайки ги винаги коя посока да поемат, по този начин ги водя там, където Аз избирам…
бъди силна и с непоколебимо сърце, атлет Мой;
| 
