Духовно Единство
10 декември 2001
o, Господи, вдигай ме,
когато силно се плаша да не би да се лъжа;
покажи ми, че вървя в Присъствието Ти,
в ярката Ти Светлина;
нека чуя пърхането на крилете на ангелите Ти
и лирата на светците;
не, не искам да ме занимават великите дела
или чудесата или емблемите на този свят;
всички тези неща не ме интересуват;
за мен е достатъчно да Ти служа, Господи мой;
да служа в Дома Ти и да ми бъде позволено
да се разхождам в Дворовете Ти,
и да вдъхвам мириса на дрехите Ти,
което се предоставя на всяка душа;
да гледам Ръцете и Пръстите Ти капещи чисто миро,
когато се готвиш да помажеш една душа,
и удоволствието, с което го правиш;
Добрината Ти към нас е безмерна
и в благодат ни издигаш, за да видим Славата Ти;
Васула Моя, осланяй се на Мен; Аз съм повече от пазач на душата ти; носи Евхаристията Ми в сърцето си и Ме ароматизирай и ти на свой ред!
Аз съм авторът на това велико дело; подслади Сърцето Ми, тъй като съм изпълнен с тъга и разочарование; евангелизирай и говори и кажи словата, които ти дадох; украси Църквата Ми и изпълни сърцата и ума на децата Ми с всичко, което Съм Аз; заличи страха си да не би да се лъжеш; не се лъжеш; Аз съм твоят Баща и се грижа за теб; може би, дъще, трябва да идваш по-често при Мен и да пишеш? ще ти достави ли удоволствие това? (…) о, не, ще ти намеря време;
А Ти? Ти искаш ли го това, Господи мой? Ще приема отговора Ти.
дъще; пред Мен имам още много празни страници, които трябва да бъдат запълнени, като ги помажа с Моята благородна тема;
делото Ми е като бродерия; проектирах всички детайли върху материала, поради тази причина трябваше да намеря празно парче платно, върху което да начертая с Ръката Си декоративния мотив от рози, който имах наум; избродирах те със златна нишка, оживях розите, за да разпръснат наоколо сладкото си ухание, ароматизирайки целия космос;
ти си също като гръмогласна книга; там също, остават няколко страници да бъдат попълнени; ти си делото на Ръцете Ми и трябва да завърша делото Си; чувала ли си? “усърдието за Дома Ми Ме поглъща”?
Да, Господи мой, прочетох го в Словото Ти…
Аз съм Пазачът на Дома Си и на семейството Си; измъчвам се да гледам Дома Си разцепен; не прочете ли: “от голяма ленивост засяда покривът на къщата и от безделието на ръцете прокапва къщата”? Домът Ми е занемарен; всеки дом се плаща от някого; Аз купих Дома Си със Собствената Си Кръв; защо никой не чу умолението Ми, когато се молих на Отеца да бъдете едно? днес, ако бяхте отговорили на призива Ми, проявявайки покорство, щяхте да си споделяте една Чаша около един олтар;
aх, Господи, но колцина наистина вярват,
че ми говориш, казвайки ни,
че най-голямото Ти желание е единството?
eдинство и споделяне на една Чаша
събрани всички около един Олтар?
трябва да отворят сърцето си и ще повярват…
о, Христе, колко повече Скъпоценното Ти Тяло
трябва да бъде пробождано
и пронизвано и разкъсвано,
преди да осъзнаем, че може да сме разделили Тялото Ти като инструменти на самия “разделител”;
направихме го неволно и безразсъдно;
помогни ни да намерим и да опазим този остатък, така свещен, наречен Твоя Църква; помогни ни да го съберем отново;
ако църквите успеят да превъзмогнат отрицателните препятствия, които им пречат да се обединят, препятствия, които според Писанията са против осъществяването на единството във вяра, обич и взаимно почитание, ще бъда верен на обещанието Си да отстъпя време на мир в целия свят; този мир ще привлече всяко същество в Мистичното Ми Тяло, изпълнявайки Словата Ми дадени на всички вас в молитвата Ми към Бога Отец, когато умолявах:
“да бъдат едно в Нас, както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Теб, за да повярва светът, че Ти беше, който Ме изпрати;” тази гореща молба произнесена от божествените Ми Устни продължава още да отеква все още всяка секунда от небето; напевните Ми Слова означаваха, че цялото сътворение трябва да бъде повлияно за духовно единство, а не единство чрез подписан договор; за да се изпълнят Словата Ми, църквите трябва първо да потърсят смирение и обич, благодати, които могат да бъдат придобити чрез Светия Дух и с голямо покаяние;
не се изненадвайте на Моите начинания; призованият по благодат става едно с Триединния Бог и вече не е сам, защото Ние живеем в него; обитаваме го; правейки в него Наша обител, той е Наше притежание и Ние сме негово притежание; и ето как те призовахме, дъще, за възхвалата Ни и за почитта Ни, да Ни служиш, не час или два, а по-скоро да бъдеш с Нас цял ден без почивка и да бъдеш в постоянно търсене на благополучието на Църквата Ми; нека усилията ти да донесат мир и Църквата да се възползва от всичките Ми слова и по този начин да се изпълни отново с благословиите Ми;
нека напредваш в божествената Ми обич, дъще, и целувката Ми за теб да освежи тялото и душата ти; не се озадачавай, нито се вълнувай отново, когато потисниците ти те преследват, бъди като лилия, свободна от грижи; нека бащинската Ми целувка да утеши сърцето ти и да облекчи неволите ти и всички объркани мисли, които не идват от Мен;
приеми с радост всичките Ми утешителни слова и проумей колко близо съм до теб…
| 
Ис. 9:5
