Кръвта Ми Се Лее Като Река

11 юни 1987

(Сега, когато повечето мебели ги няма, търся столове, за да седна да пиша, къщата е все още в безредие, след заминаването на работниците, купища хартии тук и там, обувки, бутилки, книжа, колани навсякъде. Въпреки всичко това, въпреки пренасянето и прощалните бюфети, които трябваше да подготвим (единият за 80 души, другият за 30), Божията ръка не се отпусна ни най-малко, винаги намирах време за Него да пиша по два-три часа на ден. Той ми дава невероятна сила и не усещам ни най-малката умора, намирам се в абсолютен мир, Неговия Мир.)

Васула, любима на Душата Ми, стой при Мен, погледни Ме, остави Пръста Ми да докосне сърцето ти; дете Мое, ако знаеше колко много те обичам; ще те водя до края; жертвай се повече за Мен; - ще страдаш ли за Мен?

Да, Господи, направи, както желаеш.

(Вече ме беше питал преди, но бях се поколебала, страхувайки се. Сега отново пита.)

Васула, толкова съм щастлив! ще се пожертваш ли за Мен като агне?

Направи, както желаеш, Господи.

всичко това няма да е напразно, всичко ще бъде за Мира и Обичта; жаждата Ми е голяма, Васула; ще те поведа през безплодни земи, където очите ти ще видят това, което никога не са виждали; ще те поведа с Небесна Сила направо в самите дълбини на Кървящото Ми Тяло; ще ти покажа с пръста Си всички грешни свещенослужители, които са тръните на Тялото Ми; няма да ги пощадя; изтощен съм, Раните Ми са широко отворени, както никога досега, Кръвта Ми се излива; отново съм разпънат от самите Мои, самите Мои Свещенически души!

Боже мой, причиняваш ми такава болка, защо Ти го правят това? Защо?

Васула, не знаят какво правят; любима, полагай усилия заедно със своя Бог, бъди готова да се изправиш пред страданията Ми и да ги споделиш с Мен;

Ще го направя, за да Те утеша; спомни си онези, които Те обичат!

те са любимите на Душата Ми; имам нужда от повече такива души, които жертват сърцата си за Мен; обичам ги, вярвам им, хранят се от Мен; те са жертвата Ми, те са нежните листца, които заменят тръните Ми; те са смирната Ми;

Васула, не се страхувай; ще проникнем още по-дълбоко, там, където преобладава мракът, ще те водя;

(По-късно, душата ми започна да усеща Божието огорчение. Всяко нещо, всяка храна или напитка, която стигаше в устата ми, имаше горчив вкус. Даде ми да пия от чашата Му. Затруднявах се с дишането, душата и тялото ми ме боляха.)