Велик Петък И Описание На Разпятието - Божествено Робство

28 април 2000

(Православeн календар: Велик Петък)

Господи мой, Възкресение мое, Блаженство мое,
нищо не ми липсва в Cвятото Ти Присъствие, Господи, отваряш Устата Си да ми говориш, и Светлината от Устата Ти ме залива; Литургия моя, Литания моя, Светлината на Мъдростта, вижте, стои пред мен;

днес отново е денят, в който
невинна Кръв беше пролята заради мен;
и докато Сатаната плюе отровата си върху Cвятото Ти Име, идвам при Теб да Те утеша и да Те боготворя;

ах, Божи Агнецо, Ти не съкруши онези, които Те бичуваха,
нито им нареди да оставят бича настрана;
не отвори Устата Си да се защитиш:
“Изтощен съм от ударите, които Ми нанасяте”,
а остана мълчалив пред мъчителите Ти,
защото Сърцето Ти тлееше от Страданието;
остана мълчалив, остана мълчалив, за да не отежниш Aнгелите Си изпаднали вече в отчаяние;

приятелите Ми и спътниците Ми се отдръпнаха от Раните Ми и дори най-скъпите ми се държаха на разстояние… бяха Ме изоставили… не бяха там дори, за да крепят стъпката Ми и да Ме пазят да не падна, докато носех Кръста Си; Сърцето Ми туптеше и силата Ми Ме напускаше; светлината на Очите Ми намаляваше, а жестоки хора Ме нападаха, говорейки несвързано и устните им бълваха хули, Сърцето Ми се гърчеше в Мен; бих могъл да помоля Ангелите да Ми дадат крила като гълъб, да отлетя и да намеря отмора, и да намеря подслон далеч от бурята на тормоза, но бях се отзовал, когато Отецът Ми Ме призова;

Отецът Ти чу умолението Ти
и Те освободи срещу откуп и Ти даде Мира Си,
далеч от враждебността срещу Теб;

лъжесвидетели заеха позицията си,
въпреки това Ти плака, когато бяха болни и умираха;
плака за тях, като някой, който оплаква майка си;

cрамът и позорът не бяха Твоя грижа, изправен пред Кръста,
но в лицето на мъчителите Си,

Ти извика още веднъж на Отеца:
“Елои, Елои, лама савахтани?”
но вниманието на Отеца беше насочено към нас,
и видя цялата човешка раса и се смили над нас…
така още веднъж, Отецът Ти отказа това,
което Устните Ти Го умоляваха,
както отхвърли молбата Ти в Гетсимания;

Яхве се беше навел от висините на Светилището Си и поглеждайки надолу към земята, чу въздишките на пленниците и за да освободи обречените на смърт, Той

пожертва Единородния Си Син…

да, наистина, Отецът Ми Ме даде на всички вас като дар за изкуплението ви с цялата Ми Воля също;

Но, Свети, Ти,
който си едно с Отеца
и Отецът е едно с Теб,
предпочете, заради мен, да станеш на Кръста посмешище на хората, които Те заобикаляха и подигравка на народа Ти;
И А́КРА ТАПИ́НОСИ ¹ 

“нека Яхве да Го спаси” казаха, “ако Яхве е Негов приятел, нека Го избави!” но нищо не чувах, сякаш бях глух, сякаш бях ням, без да произнасям дума; бях като човек, който нищо не чува, затова не дава рязък отговор; силата Ми Ме напускаше: светлината угасна от Очите Ми;

Ах, Господи, когато се препъваме,
Мощната Ти Ръка е там, за да ни спаси,
но Ти, по пътя към Разпятието, когато се препъна,
тълпата, насъбрала се ликуваща, се струпа около Теб;
непознати, които никога преди не беше срещал,
Те дърпаха безспир; когато падна първия път,
Те заобиколиха, скърцайки със зъби срещу Теб,
смятайки, че вече си предал Духа Си
и че няма да издържиш до Разпятието;

земята се разклати и се разтресе; основите на планините се затрепериха;

“няма да наруша Завета Си,
няма да отменя даденото от Мен Слово;
заклех се в Святостта Си,
веднъж завинаги...
династията Ми ще трае вечно;”

Tогава Помазаникът предаде Духа Си…

Има Река,² чиитo потоци освещават обителта³ на Всевишния;

и когато Бог е в града,⁴ той не може да падне; днес, в този кризисен час, когато дяволът е насъбрал срещу теб цялото си лукаво господство, изливайки ненавистта си върху благородно родените, Аз на Свой ред, призовавам избраниците Си, тъй като целта Ми беше да продължа да разпростирам Църквата Си и да я развивам, така че да доведа в нея много Свои деца в слава, счетох за правилно да премина през страдания и да стана пример за онези, които ще Ме последват в бъдеще и ще станат кост от Костта Ми, плът от Плътта Ми и ще продължат да изкупват за своите братя и сестри;

не престанах въобще да назначавам пророци, поставяйки ги на пътя на Истината за Спасяващия Ми План; водя ги да изпълнят благородните си клетви произнесени от устните им по време на Божествената ни любвеобилна среща; когато приеха, в голямата си обич към Мен и в своята благосклонност, да бъдат ангажирани в Спасяващия Ми План, пристъпих напред и с Царския Си Скиптър ги белязах със същите белези, с които Аз Самият бях белязан, за да приличат на Мен и да ги превърна в Свое подобие;

всички онези, които истински Ме приеха, не се срамуват от Мен; нито се срамуват от онези небесни белези, показващи, че не принадлежат вече на света; днес ще ги разпознаете по усърдието, което имат за Моя Дом, Дома Ми, който ги облича, усърдие, което ги поглъща; ще ги познаете, когато ги видите да понасят за Мен обиди, клевети, оплювания и преследвания; да, заради Мен, ще позволят да бъдат завличани в калта и постоянно заплашвани; няма да скрият лицето си от беда, а ще понесат с мир всички изпитания и сърцата им няма да бъдат съкрушени, а осветени; нито ще нарушат клетвата си за вярност да си споделят Кръста Ми;

така че ако се случи да забележите раните им и ги попитате: “кой ти нанесе тези рани?” всички те ще ви кажат:

“принесох гърба си, за да изкупя за теб; тези рани, които виждаш, ми бяха жестоко нанесени в дома на приятелите на моя Повелител… защото им казвах истината, те ме счетоха за враг и се отнесоха към мен като към такъв; искат да избегнат гоненията за Кръста на нашия Спасител като не спазват Закона на Обичта; но това няма значение и не обръщам внимание на раните си, защото това, което е важно за мен, е да узная за Кръста, Инструмент на изкуплението ни; Кръста на нашия Изкупител, чрез който светът е сега разпънат за мен и аз за света;⁵ покорството пред Бога предхожда покорството пред хората, казват Писанията,⁶ затова и аз се покорих и следвах небесните указания, които ми бяха дадени;”

“какво каза, когато се спуснаха срещу теб като завоеватели, същите тези, които те раниха и които наричат себе си приятели на Повелителя ти?”

“никога не се запитах защо ми се случи това, защото дадох клетва пред нашия Бог и Изкупител, подписвайки я с кръвта си да стана роб на Спасителя ни;”

“и какво казва Божественият ти Повелител за всичко това?”

“Този, който съдържа всички същества, без да се ограничава в пределите им, е в траур за Семейството Си; мнозина Негови пастири опустошиха Дома Му; в  своя бунт, те стъпкаха Правилата Му и превърнаха славните Му пасбища в пустош; цялото им лозе също  е опропастено; а стадото, намирайки само безплодни земи и нищо за паша, покварено, е умряло,⁷ и те заедно с тях също умряха… тези неща стават и никой от тях не изглежда да ги взема присърце; бяха нападнати от човешките си правила и са Го изоставили;”

“как знаеш толкова неща и ги виждаш?”

“само през Светлината на Кръста човек може да възприеме онези неща, които са невидими за окото; чрез Окото на Изкупителния ни Инструмент и на Спасението ни, човек вижда всички негови позиции; но когато става дума да бъдат узнати тези неща, само чрез съединено божествено единение с Христос, като е едно с Него, човек може да узнае от Собствената Му Уста тези неща и ако приеме да бъде белязан като 'Роб на Христос'; да, приемайки божественото робство; тогава, сърцето на човека не само е присадено към Божественото Сърце на Иисус, но е присадено и към Кръста Му заедно с всичко, което може да предостави; могат да бъдат скърби, но и радости; убеден съм, че принадлежа на Христос и на Светия Кръст, защото Той го каза така… Божественият ни Повелител, но Жених също, ни посажда в Сърцето Си и когато пуснем корени и процъфтяваме в Сърцето Му, даваме изобилни и добри плодове; станали сме наследници на Царството Му и богове чрез участие, Негови осиновени деца;

“Бог не ме лишава от Знание, а ми говори с ясни думи, лице в лице, и Гласът Му е музика за ушите ми, отправяйки ми мислите Си с величествена сила, просветлява интелекта ми, за да проумея скрития смисъл на притчите, и в усмивките и насладата Си разпечатва загадъчните слова на Писанията, които бяха държани скрити от очите ни;

“да, има подходящо време за всичко, което прави; моят Господ и моят Бог ме запечата с божествени целувки, запечата душата ми с отпечатъка на Триединната Си Святост, за да ме привлече още повече в пълнотата на Божеството Им;”

ах, Васула, виждаш ли как те обучи Отецът Ми? радвай се тогава и бъди щастлива!

Ти остави Царския Си Престол
и Славата Си, за да дойдеш при нас, Господи,
приемайки състоянието на роб, за да ни служиш;
никога не се е знаело за цар да е служил на подчинените си,
и въпреки това, Ти, Вечният Цар, Царят на царете,
дойде и служеше на подчинените Си…

беше направен видим в плътта,
засвидетелстван от Духа, видян от ангелите,
провъзгласен на езичниците, повярван от света, възнесен в слава…⁸

дойде да украсиш сътворението Си
с чудотворна Обич, която скандализира множеството,
когато Ти прие Кръста, оставяйки толкова много усти отворени като зейнали гробове;
опиянен от Обичта Си към нас,
прие да умреш и да напоиш с Кръвта Си цветните Си лехи,⁹ за да отвориш за нас Небето и да ни освободиш от робството на греха.

Наслада-на-Отеца,
Потоци от вярна Обич се изливаха от Сърцето Ти
и в лудостта на Обичта Си, Любовнико на човечеството, прие скандала на Кръста, и всичките му страдания;

о, Пролет на вселената, ароматизираща вселената,
прелюбящи Женихо,
посещаваш отново земята,
ароматизирайки нациите една след друга,

но докога онези, които се скитат по тази земя, няма да забелязват Аромата Ти?

Аз съм Порталът, през който влизат добродетелните; докато не се покаят и не изкупят, ноздрите им няма да се отворят, за да вдишат сладкото Ми ухание и да се съживят; колкото до теб, искам да бъдеш като лилия капеща чистота, капеща смирна върху Църквата Ми, за да ухае Домът, който изкупих със Собствената Си Кръв чрез Жертвата Ми на Кръста Ми; остани близо до Мен, за да разпръснеш навсякъде аромата си; носи Кръста Ми с нежност и остани винаги влюбена в Него;

имай Мира Ми; ic;

1 На гръцки: “крайното смирение”.

2 Река: Светият Дух.

3 Обител: Бог живее в нас.

4 Град: ние сме Божият град.

5 Гал. 6:14.

6 Д.A. 5:29.

7 Духовно.

8 1 Тим. 3:16.

9 Душите.