Влез В Радостта На Своя Господ!
21 април 1998
И да е сладостта на Господа върху нас!
ах, влез в радостта на твоя Господ! да? кажи го!
(Имах оплакване.)
Защо ме лишаваш от другаруването Си?
ела, кажи това, което искаш да кажеш…
И го правиш, сякаш Ти доставя удоволствие да пораждаш всякакви събития, които ми пречат да използвам дара, който ми даде, и да бъда по този начин във възхитителното Ти Присъствие, което е Светлина.
дадох ти венец, който никога няма да увехне, и те кръстих с Огън; дадох ти духовна храна и напитка; как е възможно на моменти да не можеш да Ме разбереш? би трябвало сега да Ти дам остър отговор, но зачитайки думите ти, които Ми каза онзи ден, идващи от дълбините на сърцето ти, знай, че с неохота бих те унизил; все още съм ароматизиран от думите ти на обич; приех думите ти като сладък аромат на смирна и косата Ми е покрита с капките на благоуханните ти думи и Главата Ми е цялата ароматизирана, обвърза Ме с думите си… но ти казвам, това действие на лишение е, за да помогна да узреят плодовете ти; да, Аз съм слънчевата ти Светлина, но едно дърво се нуждае и от дъжд, за да може да расте и да размножава зеленината и плодовете си; когато за известно време душата ти не усеща лъчите Ми, знай, че в този миг отново те освежавам;
а сега, кажи Ми, как се чувства душата ти точно сега?
Точно сега се чувствам влюбена в Божествената Благодат…
престани тогава да измъчваш душата си и да Ме укоряваш; бъди по-скоро благодарна за всички благодати, които излях в душата ти; подготвям те да получиш божественото посещение на Светия Дух, който ще ти повери Посланието Си и който ще остави, заедно с Благородната Си Тема вечен спомен на това поколение и на всички бъдещи поколения;
нежна Моя съпруго, принадлежи на Иисус, както Иисус принадлежи на теб; Аз съм за теб, както ти си за Мен; един за друг сме и в толкова пълен съюз и така преплетени, че множество души Ме видяха в теб и теб в Мен; нека се възрадвам и съзерцая Себе Си в теб; радвам се извънредно много на тези мигове, когато се взирам в Себе Си; наистина те облякох със Себе Си, за да те притежавам и ти предоставих Благодатта Си да Ме притежаваш в Благодат; наречи го, ако желаеш: лудостта на Бога, влюбен до лудост в сътворението Си;
виждаш ли? затова, успокой сърцето си и проумей тези мигове на лишение;
Зная, че ако не ми се беше появил в началото (1985 г.), щях да бъда все още там, в гробището, сред разложените. Ако не беше Благодатта Ти, щях и аз да се разложа. Душата ми копнееше за Теб, когато удължаваше дъждовете Си върху мен.
но сега, гълъбице Моя, не те ли освободих от болките ти? чуй Ме, Василики: знай, че докато се намираше в това състояние на лишение, Аз си почивах в сърцето ти…
бъди благословена и намери утехата си в Сърцето Ми;
| 
Пр. 90:17
