Кой Дом Има По-голяма Нужда от Теб?

23 октомври 1986

Васула, кой дом има по-голяма нужда от теб? искам да избереш;

Иисус, ако ме питаш кой е по-важен, Твоят Дом или моят, ще кажа, разбира се, “Твоят Дом”; и ако трябва да избера, избирам Твоя Дом.

благославям те;

(Иисус изглеждаше толкова доволен!)

ще те напътствам, малка ти;

ела, вземи със себе си Кръста Ми и Ме следвай; помни, ще ти помагам; ще бъдеш Моя ученичка; ще ти помагам да Ме разкриваш; Свят съм, Свят съм, затова бъди Свята, живей Свято; ще ти дам подкрепата Си; Васула, желаеш ли да работиш за Мен?

Назови се отново.

Иисус Христос;

Да, ще работя за Теб.

обичам те; повикай Ме, когато пожелаеш;

(Съгласявах се, без да осъзнавам в действителност какво означава да работиш за Бога. След като обаче обичам Бога, исках да Му доставя удоволствие. Не осъзнавах въобще неспособността си!)

чуй Ме, чуй виковете Ми, чуй виковете Ми, можеш ли да видиш Кръста Ми? Аз съм Иисус, който дава това видение;¹ провиквам се, страдам, защото ви броя, любими Мои, и ви виждам разпилени и несъзнаващи опасностите, които дяволът е поставил за вас; Сърцето Ми се разкъсва, гледайки колко сте отдалечени от Мен!

(Иисус ми даваше в разстояние на цял месец картини с Кръста Си. Накъдето и да обръщах главата си, в която и да е посока, се изправяше огромен тъмен Кръст. Когато вдигах очи от чинията си, докато ядях, този огромен Кръст беше там. Когато поглеждах през противокомарната мрежа, отново Кръстът. Когато минавах от една стая в друга, било да седна или каквото и да е друго, Кръстът следваше и се намираше там. Цял месец; сякаш ме преследваше.

Тогава започна да ме измъчва нещо друго. Че това, което става, може би не e от Бога. Но тогава, ако е от дявола, как може да е така безумен? Започнах да се страхувам какво ще кажат хората за това, какво ще се случи с мен. Ще ми се присмеят!)

дъще, дъще, живей в мир!

(Бях мнителна.)

Кой е?

Аз съм, Иисус, остани при Мен; години наред те зовях; исках да Ме обикнеш, Васула…

Иисус, кога за пръв път ме повика?

по времето, когато заминаваше за Ливан; повиках те в съня ти; ти Ме видя; спомняш ли си как те притеглих към Мен, зовейки те?

Да, спомням си, бях се уплашила много. Бях близо десетгодишна. Бях се уплашила от cилата Ти, която ме притегляше. Приличаше на мощно течение, като магнит, който притегля малък магнит. Опитах се да се съпротивя и да се отдръпна, но не успях, докато най-сетне се прилепих към Теб, тогава се събудих.

(Беше ми странно, че Иисус ми напомня този сън; и че все още си го спомням!)